О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
гр. София, 21.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 3324/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. Б., чрез адвокат Х. К. против решение № 20 от 16.03.2016 г., постановено по в. гр. д. № 28 по описа за 2016 г. на Апелативен съд – Б..
С обжалваното решение Бургаският апелативен съд е отменил решение № 416 от 12.10.2015 г. по гр. д. № 2015/2014 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която А. М. Б. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата над 18 427, 50, левовата равностойност на 9 450 евро, представляваща договорна неустойка за просрочие от 70 дни за периода от 03.09.2014 г. до 11.11.2014 г., ведно със законната лихва, като първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му осъдителна част по исковете за главница и неустойка за забава.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, необосновано и е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Представя се изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], чрез адвокат С. С. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационно обжалване, както и касационната жалба по същество. Моли въззивното решение да не се допуска до касационно разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, включително от гледна точка изискването за цена на иска по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на допълнителен критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, с посочената характеристика. Вместо това с представеното Изложение по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК са наведени доводи за неправилност на решението , както по иска с пр. осн. чл. 79 ЗЗД, така и в частта по иска за неустойка с пр. осн. чл. 92 ЗЗД. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би било израз на служебно начало в процеса, упражнено в нарушение на диспозитивното начало и във вреда на ответната страна по касационната жалба. Съдът може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да го формулира. Доколкото посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Отделно от това в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е посочил конкретните основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Наведените от жалбоподателя оплаквания за неправилност на обжалваното решение в изложението към касационната жалба, обуславят основанията за обжалване по чл. 281 ГПК, но не и тези за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 16.03.2016 г., постановено по в. гр. д. № 28 по описа за 2016 г. на Апелативен съд – Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: