О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
гр. София, 16.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 263/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Г. Д. и Г. Д. Д. против разпореждане от 03.02.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3066/2014 г. по описа на Апелативен съд – София.
Частните жалбоподатели молят обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и жалбата им против определение № 2534 от 20.10.2014 г. по в. ч. гр. д. № 3066/2014 г. на Апелативен съд – София да бъде разгледана. Твърдят, че администриращият съд неправилно им е указал да довнесат държавна такса в размер на още 30 лв. Никъде в законов или подзаконов нормативен акт не било предвидено, че всеки един от частните жалбоподатели следва да внася определения размер на държавната такса по отделно. Подържа се становището, че независимо колко са страните по частната жалба, държавната такса е една. Наред с това се навеждат твърдения, че недовнасянето на държавната такса в пълен размер не било основание за нередовност на подадената частна, наименованата от жалбоподателите „касационна“ жалба, тъй като остатъка можело да бъде събран и на доста по – късен етап.
Ответниците по жалбата не са подали писмен отговор в законоустановения срок.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане е върната частна, наименована от жалбоподателите „касационна“ жалба вх. № 13116 от 14.11.2016 г. против определение № 2534 от 20.10.2014 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3066/2014 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане частната жалба на А. Г. Д., В. Д. К. и Г. Д. Д. против протоколно определение от 11.03.2014 г., постановено по гр. д. № 4910/2008 г. на Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав. С последното производството по делото е прекратено по отношение на предявения от Н. С. Б. и М. С. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу [фирма] , както и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ФБХ [фирма].
При постановяване на обжалваното разпореждане администриращият частната „касационна“ жалба съд е приел, че същата е нередовна по отношение жалбоподателите А. Г. Д. и Г. Д. Д., тъй като последните не били внесли дължимата държавна такса за частното производство от по 15 лв. всеки. Това съдът сторил след като с разпореждане от 07.10.2015 г. оставил жалбата без движение с указания до жалбоподателите да представят документ за внесена държавна такса общо в размер на 30 лв. или по 15 лв. всеки. Препис от разпореждането на съда бил доведен до знанието на една от жалбоподателките – В. К. на посочения в жалбата адрес за призоваване на 11.01.2016 г., като в указания от съда срок не е изпълнено даденото указание.
При така изведената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че действията на апелативния съд по администриране на частната „касационна“ жалба се явяват законосъобразни, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Съображенията затова са следните:
С подадената жалба се иска отмяна на определение № 2534 от 20.10.2014 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3066/2014 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане частната жалба на А. Г. Д., В. Д. К. и Г. Д. Д. против протоколно определение от 11.03.2014 г., постановено по гр. д. № 4910/2008 г. на Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав. В случая в един документ озаглавен частна „касационна“ жалба на практика са обективирани три частни жалби – от А. Г. Д., В. Д. К. и Г. Д. Д.. Това се обуславя от обстоятелството, че в производството по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК пред ВКС, последните са обикновени другари, а съгласно разпоредбата на чл. 216 ГПК всеки другар действа самостоятелно. В случая са налице три паралелно развиващи се правоотношения между съда и частните жалбоподатели, като всеки един от тях провежда самостоятелна защита на процесуалното си правоотношение срещу преграждащото определение на апелативния съд.
Държавните такси са прости и пропорционални. Дължимата такса в производството по обжалване с частна жалба съгласно правилото на чл. 19 ТДТССГПК е в твърд размер от 15 лв., т. е същата е проста такса, като размерът й е съобразен с нормативно определени разходи за съответното производство. Държавните такси се дължат за извършването на определена услуга, като се вземат предвид ресурсите, които са необходими за извършването й, т. нар. нормативно определени разходи. При разглеждането на частни жалби, подадени от различни лица, в хипотезата на обикновено другарство, съдът взема предвид и разсъждава върху доводите на всяка страна, включително когато последните са идентични, тъй като е възможно резултатът от обжалването да бъде различен за всяко едно от лицата. Не такъв би бил изводът на съда, ако ставаше дума за хипотезата на необходимо другарство, където жалбата на единия другар би ползвала всичките другари, тъй като резултатът от обжалването винаги е един и същ по отношение на всички, независимо дали са участвали или не в производството.
По отношение доводът, че дължимите държавни такси не са условие за редовност на подадените частни жалби, както и че съдът може да постанови довнасянето им в последствие с крайния акт, с който приключва съответното производство, настоящият съдебен състав намира същия за неоснователен. Съгласно чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 261, т. 4 ГПК към частните жалби следва да има приложен документ за внесена такса, т. е. внасянето на държавна такса е изрично въведено като изискване за редовност на частната жалба, за да може да бъде инициирано производство по реда на глава 21 ГПК, за която редовност съдът следи служебно, като при неизпълнение на това си задължение съдията – докладчик може да понесе имуществена отговорност в трикратен размер съгласно чл. 6 ЗДТ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 03.02.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3066/2014 г. по описа на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение на съдия Олга Керелска:
Не споделям становището на мнозинството от състава, че в случая всеки от частните жалбоподатели дължи държавна такса по т.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК , доколкото по предявените срещу тях искове същите имат качеството на обикновени другари . Обстоятелството дали участниците в процеса са обикновени или необходими другари е обусловено от характера на спорното материално правоотношение и с оглед на това същото може да бъде съобразявано като основание за събиране на една или няколко / с оглед броя на жалбоподателите /държавни такси при обжалване на решението по съществото на спора. С частна жалба се обжалват разпореждания и определения , с които съдът принципно се произнася по процесуални въпроси . Частната жалба е способ за защита срещу незаконно процедиране на съда. С оглед на това , доколкото с една частна жалба се обжалва едно определение на съда, което съставлява еднакво по своето съдържание процесуално действие на съда по отношение на частните жалбоподатели и с оглед на това доводите относно неговата неправилност са едни, няма основание съдът да изисква внасянето на няколко държавни такси по причина , че частните жалбоподатели са обикновени другари. Това им качество не се пренася в производството по обжалване на определението. Те са такива в исковото производство за разрешаване на материалноправния спор , но не и в производството по обжалване с частна жалба.
Подписал с особено мнение: