О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
гр. София, 25.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 4891/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 – ро ГПК
Образувано е по частна жалба С. И. И., чрез адвокат Т. Ж. против определение № 256 от 24.08.2016 г., постановено по гр. д. № 3284/2016 г. на ВКС, IV гражданско отделение.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на С. И. И. против решение № 105 от 21.03.2016 г. по гр. д. № 129/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение на Велинградския районен съд № 287 от 09.11.2015 г., постановено по гр. д. № 1074/2014 г. и съединеното към него за съвместно разглеждане гр. д. № 345/2015 г.
С посоченото решение е определено местоживеене на малолетното дете И. С. С., ЕГН [ЕГН], при майката М. Г. И. в Обединено кралство Великобритания и С. И., [населено място] ТА 188ЕБ, Лигминтън скуеър 26, като са изменени мерките на лични отношения между детето и бащата С. И. С., определени с влязло в сила решение по гр.д.№ 1396/ 2008 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени исковете на С. И. С. против М. Г. И. по чл.59 ал.9 СК, за изменение на мерките определени със същото решение относно упражняването на родителските права върху детето И. С. С. от майката , определения режим на лични контакти с бащата С. И. С. и присъдената издръжка.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено, с оглед на което да бъде разгледана касационната жалба против решение № 105 от 21.03.2016 г. по гр. д. № 129/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Твърди, че предходният състав на ВКС неправилно е приложил специалната ограничителна норма на чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията й след изменението с бр. 50/2015 г. на ДВ, като неправилно е приел, че предявеният иск по чл. 59, ал. 9 вр. ал. 2 СК попада в приложното поле на процесуалната норма.
Ответникът по жалбата М. Г. И., като законен представител на И. С. С. не е подала отговор в законоустановения срок.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, предходният състав на ВКС се е позовал на измененията в разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК със ЗИДГПК, обнародван в Д.в. бр.50/2015 г. като според т.2 от същата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела, постановени в производството по чл. 127,ал.2 СК и по искове по чл. 322,ал.2 ГПК /решения постановени по искове за определяне на местоживеенето на децата, за упражняване на родителските права върху тях, личните отношения и издръжката на децата/. Въззивният съд е приел, че по аргумент на по – силното основание, от обхвата на касационния контрол са изключени и въззивните решения, с които се изменят вече определени мерки по упражняване на родителските права, мерки за лични отношения и издръжка, какъвто предмет има и обжалваното въззивно решение.Доколкото касационната жалба е подадена след влизане в сила на цитираното изменение на чл. 280,ал.2 ГПК, съгл. пар. 14 ПЗР ЗИДГПК , приложима е новата й редакция, което обуславя процесуалната недопустимост на касационната жалба.
Определението на съда е правилно. Обжалваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като попада в категорията на изключените от касационен контрол съдебни актове, посочени в чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г./. Съгласно цитираната разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от СК, искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, чл. 13, ал. 2 З., чл. 32, ал. 2 ЗС, искове по чл. 40 ЗУЕС, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 ЗГР и искове по чл. 17, ал. 1 ЗУКТС. В конкретния случай предмет на касационно обжалване е въззивно решение, с което съдът се е произнесъл по иск за определяне местоживеенето на детето и както и по искове на двете страни за изменение на мерките относно упражняване на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете. Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения, постановени по искове относно мерките за упражняване на родителски права след развода, определяне на подходящ режим на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права и издръжката на детето, обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните решения по искове по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановените по-рано мерки и определянето на нови, респ. отхвърлянето им. Следователно, подадената след влизането в сила на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 2015 г., в сила от 07.07.2015 г./, касационна жалба на С. И. И. срещу въззивно решение, с което съдът се е произнесъл освен по иск с пр. осн. чл. 127,ал.2 СК и по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане, а производството по делото пред касационната инстанция – прекратено.
Обстоятелството, че във въззивното решение погрешно е отразено, че същото подлежи на касационен контрол в частта, с която съдът се е произнесъл с иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, не може да обоснове процесуалната допустимост на касационната жалба, доколкото същата е подадена след изменението на редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК с ДВ. бр. 50 от 03.07.2015 г. /аргумент от пар. 14 от ПЗР на ЗИД на ГПК/.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 256 от 24.08.2016 г., постановено по гр. д. № 3284/2016 г. на ВКС, IV гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: