О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№372
София, 03.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на дeсети април две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5292/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение по гр.д. №6597/2016 год. на Софийски градски съд , ІІ в въззивен състав, с което е потвърдено решение №ІІІ-90-74/08.03.2016 г. по гр.д. №18250/2015 г. на Софийския районен съд , 90 – ти състав, с което Прокуратурата на Република България на осн. чл.2,ал.1,т.3, предл.1 ЗОДОВ, е осъдена да заплати на Н. Т. Б. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания вследствие повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което впоследствие е бил оправдан.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния и процесуален закон и поради необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК.С касационната жалба е представено Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
В писмен отговор по делото ответникът по касационната жалба Н. Т. Б. , чрез адв. А.И. от САК изразява становище, че касаторът не е извел правен въпрос , който да е в основата на обжалваното решение и да е формирал изводите на съда относно фактите по делото и приложимото материално право.Не е налице и нито една от хипотезите на на чл. 280,ал.1 ГПК, поради което счита, че касацонното обжалване не следва да се допуска.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна в процеса, които има право и интерес от обжалване на решението и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
В представеното изложение по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК касаторът е формулирал следния въъпрос: „При отределяне на обезщетението за неимуществени вреди, как се прилага критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?” Посочено е, че разрешаването на този въпрос във възивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, изразена в т.ІІ ППВС №4/68 г., ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК , решение №337/22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV ГО, Решение от 26.05.2010 по гр.д. № 1273/2009 Г., ІІІ –то г.о. Б. е посочено , че са налице предпоставките на чл. 280,ал.1,т.1-3 ГПК.
Позоваването на задължителна практика на ВС и ВКС обосновава допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, което принципно изключва изпълнението на останалите посочени основания по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, доколкото обобщаването на практиката със задължително тълкуване преодолява противоречивата или неправилна съдебна практика и изключва липсата на съдебна практика.
По поставения правен въпрос обаче не е изпълнено допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Според цитираната от касатора задължителна практика понятието „справедливост” като критерий при определяне на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди не е абстрактно понятие , а е свързано със съществуването и обсъждането на конкретни обстоятелства, каквито при исковете по чл. 2 ЗОДОВ са тежестта на обвинението, срокът, в който е продължило наказателното преследване, взетата по отношение на пострадалото лице мярка на неотклонение или други принудителни административни мерки, обществено- икономическите условия на живот в страната в относимия към конкретния казус период ,субективните преживявания на лицето в резултат на повдигнатото от срещу него обвинение и данните за това как това обвинение се е отразило на неговия личен и социален живот. С цитираното решение, съдът е съобразил тази задължителна практика. С въззивното решение са обсъдени всички обстоятелства, относими към конкретния казус и принципа на справедведливост при определяне на обезщетението. Посочено е, че наказателното производство срещу ищеца е приключило с оправдателна присъда след повече от три години от образуване на наказателното производство и почти две години след привлиичането му като обвиняем , което се преценява като разумен срок за приключване на наказателното производство.Съобразено , е че престъплението, за което ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност, не е тежко по см. на чл.93.т.7НК, както и че по отношение на него не е била взета мярка за неотклонение.Отчетено е обстоятелството, че образуваното наказателно производство се е отразило на професионалната реализация на обвиняемия, на обществените му контакти , на душевното му състояние и това на членовете на неговото семейство и конкретно на неговите деца, предвид въвличането им в процеса на събиране на доказателства по делото. Следователно по повдигнатия от касатора въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие със цитираната задължителна съдебна практика. Предвид изложеното, не е изпълнено допълнителното основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК , поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №7401/10.10.2016 г. по гр.д. №6597/2016 год. на Софийски градски съд , ІІ в въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: