О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
гр. София, 26.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 2329/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. К. И., чрез адвокат А. А. против определение № 271 от 30.01.2017 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2456/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ГО, IV състав, с което е потвърдено определение № 500 от 13.10.2016 г. по гр. д. № 174/2016 г. на Девненския районен съд в частта, в която е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за приемане на установено по отношение [фирма], ЕИК[ЕИК] неистинност на РКО от 26.10.2012 г. за сумата от 1 316, 21 лв. и 6, 21 лв. такси.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. В изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към жалбата има приложено изложение на касационните основания по чл. 280. ал. 1 ГПК.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено, с оглед на което да бъде разгледана исковата му молба в частта по предявения по чл. 124, ал. 4 ГПК иск. Навежда твърдения, че РКО от 26.10.2012 г. е бил оспорен по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК по предходното гр. д. № 758/2014 г. на Районен съд – Девня, като с постановеното по делото решение № 72 от 21.05.2015 г. съдът не се е произнесъл по истинността на документа, което обстоятелство обуславяло правен интерес от така предявения иск по настоящото производство.
Ответникът по жалбата [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя З. К. е подал писмен отговор в законоустановения срок, с който изразява становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касация на обжалваното определение, като същевременно поддържа, че същото е правилно по същество.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, намира следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд се е позовал на ТР № 5/2012 г. по ТД № 5/2012 ОСГТК на ВКС, в което е прието, че искът за установяване неистинност на документ по чл. 124, ал. 4 ГПК е недопустим, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск във висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК, или като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК.
С оглед въведената селекция на касационните жалби, в това число и на касационните частни жалби за да се разгледа същата по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, с посочената характеристика. Представеното изложение съдържа оплаквания за неправилност на въззивното определение, като жалбоподателят бланкетно е посочил, че е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото допускането до касация би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото:
Такива са оплакванията , че липсва произнасяне по направеното оспорване на документа по гр. д. № 758/2014 г. на Районен съд – Девня. По своята същност това е оплакване против правилността на решение № 72 от 21.05.2015 г. по гр. д. № 758/2014 г. на Районен съд – Девня, което е потвърдено с решение № 198/18.02.2016 г. по в.гр.дело № 2811/2015 г. на Варненския окръжен съд. Последното е влязло в сила след като не е допуснато до касационен контрол с определение № 305 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 4089/2016 г. на ВКС, IV ГО. В случая пътят за защита правата на касатора би могъл да бъде евентуално през извънинстанционното производство по отмяна по глава 24 ГПК при наличие на някоя от специалните хипотези на чл. 303 и сл. ГПК, но не и с последващ иск, с който да се пререши въпроса относно истинността на представените по предходното дело документи.
Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, неговата липса е достатъчно основание обжалваното въззивно определение да не бъде допуснато до касационен контрол. К. съд няма правомощието да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би нарушило диспозитивното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба. С оглед на изложеното не се налага излагане на съображения относно обосноваността и изпълнението на допълнителното основание за допускането на въззивното определение до касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 271 от 30.01.2017 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2456/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ГО, IV състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: