О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
гр. София, 16.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело №60257/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. В. от [населено място] , чрез адв. К. М. срещу решение №88/11.04.2016 г. на Апелативен съд В. по в. т.д. №666/2015 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на обжалваното решение в частта, в която е осъден да заплати мораторна неустойка, доколкото нито в заповедното производство, нито в исковото такова, развило се в последствие на осн. чл. 422 ГПК, е отправено искане за заплащане на мораторна неустойка.Присъждане на мораторна неустойка не е било предмет и на въззивната жалба. С оглед на това като се е произнесъл за мораторна неустойка , въззивният съд е излязъл извън предмета на въззивната жалба и решението в тази част е недопустимо.Недопустимо е и решението в частта , с която е присъдена главница в размер на 62 973,83 лв., доколкото този размер на задължението е установен с допълнителното споразумение между страните от 30.10.2009 г., което не е представено в заповедното производство и в това производство , а в последствие и с исковата молба липсва искане, основаващо се на това споразумение.Правят се оплаквания и за неправилност на решението включително и в частта за разноските.Иска се решението да бъде обезсилено , евентуално да бъде отменено по отношението на главницата за размера над 46 098,21 лв. до 62 973,83 лв., както и в частта относно договорните и наказателните лихви и вместо него да бъде постановено ново, с което в тези части исковете да бъдат отхвърлени, , а в частта за разноските се съобразят разноските от заповедното и исковото производство. С касационната жалба се представя Изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация Банка [фирма] , г. София не взема становище относно допускането на въззивното решение до касационно обжалване.
Касационната жалба , е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Относно допускането на въззивното решение до касационно обжалване , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното:
Съгласно разясненията дадени с ТР №1/19.02.2010 г. на ВКС по ТД №1/2009 г. ОСГТК, служебното задължение на съда да следи за спазването на съществуващите процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебното решение във всяко положение на делото , трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288 във вр. чл. 280,ал.1 ГПК. С оглед на това ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол , а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.Следователно дори с касационната жалба да не се навеждат доводи за вероятна нищожност или недопустимост на решението, съдът служебно следва да извърши проверка за това и при данни за евентуална нищожност или недопустимост на решението да го допусне до касационно обжалване. В случая касаторът изрично навежда доводи за недопустимост на решението в частта за главницата и мораторната неустойка, които следва да бъдат проверени в настоящото производство. Тези доводи не се подкрепят от данните по делото:
Със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение заявителят [фирма] е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение за главница в размер на 62 974,83 лв., договорна лихва в размер на 17 812,41 лв., наказателна лихва в размер на 15 110,34 лв. и законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. По така заявените вземания съдът е издал заповед за незабавно изпълнение за сумите в посочените размери. С иска по чл. 422 ГПК във вр. чл. 240,ал.1 и 2 и чл. 60,ал.2 ЗКИ ищецът [фирма] е поискал съдът да признае за установено, че ответникът В. В. В. дължи същите суми – главница в размер на 62 973,83 лв., договорна лихва в размер на 17 812, лв. за периода от 14.02.2010 г. до 29.10.2012 г. , санкционна лихва в размер на 15 110,34 лв. за периода от 14.02.2010 г. до 29.10.2012 г., законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането. С решението на първата инстанция съдът е признал вземане на банката срещу длъжника В. В. в размер на 46 098,21 лв. главница, ведно със законната лихва , считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата , а иска в останалата му част относно размера на претендираната главница и лихви е отхвърлен. Това решение в неговата отхвърлителна част е обжалвано от банката пред въззивната инстанция. С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено ново решение, с което съдът е признал за установено , че по процесния договор за кредит В. В. дължи на Банка „Д.” главница в размер на 62 973,83 лв. и мораторна неустойка в размер на 1730 лв. по чл.20.2 от ОУ към договора. За периода от 05.09.2012 г. до 30.10.2012 г. В останалите отхвърлителни части решението е потвърдено.
С така постановеното решение въззивният съд не се е произнесъл по непредявен иск досежно вземането за мораторна неустойка . От мотивите на решението и позоваването на чл. 20.2 от ОУ към договора за ипотечен кредит става ясно, че съдът се е произнесъл по заявената както в исковата молба, така и в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение претенция за наказателна / санкционна /лихва, която е квалифицирал като мораторна неустойка. С оглед на това решението в тази част не е недопустимо. Става въпрос за различна правна квалификация , а не за произнасяне по непредявен иск. Не е недопустимо решението и в частта за главницата .Допълнителното споразумение, на което въззивният съд се е позовал за да определи размера на дължимата главница не съставлява ново обстоятелство, на което ищецът основава иска си.Претенцията на ищеца се основава на сключения между страните договор за ипотечен кредит и неговото неизпълнение.В рамките на отношенията, произтичащи от този договор за кредит и във връзка с тези отношения страните са сключили това споразумение , което както приема и съда, има констативен характер.Същото е обсъдено от съда като доказателство, представено в срока по чл. 131 ГПК, а не като обстоятелство на което се основава иска.С оглед на това и ищецът не е искал изменение на исковата претенция в обстоятелствената част , а и такова не е било необходимо.Освен това присъдената главница е в рамките на посочения в заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и в исковата молба размер.Следователно съдът се е произнесъл на предявеното в заявлението по чл. 417 ГПК и исковата молба фактическо основание и в рамките на заявения размер , поради което произнасянето му е по предявения иск, индивидуализиран като основание и петитум и не е недопустимо.
Не са налице и предвидените в чл. 280 ГПК предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване: жалбоподателят да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и по отношение на въпроса да е обосновано и изпълнено допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК .
С представеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се е позовал на противоречие с т.4а от ТР №4/2014 т. ,но липсва ясно формулиран въпрос в какво се изразява противоречието с обжалваното решение. Формулирани са следните правни въпроси:
„1. Представените и ползвани едва в исковото производство по чл. 422 ГПК анекси, споразумения и Общи условия при липса на новация по тях, са ли нови основания спрямо заповедното производство?
2.Ако чрез експертизи или с други доказателства се докаже , че дълг записан в анекс, споразумение или друг двустранен документ не е в записания там размер, има ли силата на установителен договор за съда този двустранен документ.
Посочено е, че тези въпроси са от значение за точното приложение за закона и развитие на правото , което сочи на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросите, така както са формулирани, не са били предмет на разглеждане не са били предмет на разглеждане във въззивното решение. Освен това вторият въпрос е и хипотетично поставен, а не с оглед данните по конкретното дело. Същевременно касаторът не е обосновал по какъвто и да било начин посоченото от него допълнително основание. Съгласно т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. на ВКС по т.д. №182009 г. ОСГТК, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона , когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на нейното тълкуване с оглед изменения в законодателството и обществените условия , а за развитие на правото , когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. В случая не е посочена съдебната практика по двата въпроса, която се налага за бъде изоставена поради неточно тълкуване на законите или кои са нормативните актове, имащи отношение към поставените въпроси, които са непълни и неясни или противоречиви и се налага тяхното тълкуване.
Следователно не са изпълнени изискванията , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване на решението „по съществото на спора”, поради което същото не следва да се допуска.
В касационната жалба се навеждат доводи, отнасящи се до решението в частта за разноските .При действието на ГПК / 2008 г./ е недопустимо решението в частта за разноските да се обжалва преди изчерпване на процедурата по чл. 248 ГПК. Съгласно тази правна норма в срока на обжалване на решението , страната следва да поиска неговото изменение в частта за разноските като това определение подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване самото решение. С оглед на това жалбата срещу решението в тази част следва да се приеме като молба по чл. 248 ГПК като същата бъде върната на въззивният съд за произнасяне по нея.
С оглед на това не се налага обсъждане на правния въпрос поставен във връзка с допускането на решението в частта за разноските до касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №88/11.04.2016 г. на Апелативен съд В. по в. т.д. №666/2015 г.
ВРЪЩА касационната жалба срещу решението в частта за разноските на въззивният съд за разглеждането й като молба по чл. 248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: