О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
ГР. София, 27.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.04.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №1278/17 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Д. срещу въззивното определение на Апелативен съд София по ч.гр.д. №3771/16 г. от 2.02.17 г., с което е отказано допълване и тълкуване на постановеното по същото дело определение от 26.09.16 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на постановеното определение и се иска отмяната му, както и отмяна на прекратителните за производството определения по делото.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, видно от пощенското клеймо на приложения плик, срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима, но неоснователна: За да отхвърли искането за допълване и тълкуване на определение от 26.09.16 г. въззивният съд е приел, че се е произнесъл по поставения с частната жалба процесуален въпрос и няма основание за допълване на определението. Волята на съда, че частната жалба е неоснователна е ясно изразена, поради което няма основание и за тълкуване на постановения по делото съдебен акт.
Изводите на въззивния съд по предмета на молбата за допълване и тълкуване на определението от 26.09.16 г. са законосъобразни: допълване може да се иска от страната, когато съдът не се произнесъл по цялото й искане, а тълкуване – когато изразената от съда воля е неясна. В случая, както е приел и въззивният съд, не са налице предпоставките за допълване и тълкуване на посоченото определение. С него въззивният съд се е произнесъл по цялото искане на страната, а волята му за изхода на частното производство е ясно изразена – прието е, че частната жалба е неоснователна и тя е оставена без уважение с диспозитива на определението от 26.09.16 г. Съответно на практиката на ВКС, напр. р. по гр.д. №3921/14 г. на второ г.о., въззивният съд е приел, че нарушаването на изискването за мотивираност на съдебния акт, не е порок, който може да се отстрани от постановилия акта съд.
Поради изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното въззивно определение на АС София, с което е отказано допълване и тълкуване на определение на същия съд по същото дело от 26.09.16 г. Това въззивно прекратително определение не е обжалвано в законния срок с частна касационна жалба, затова не могат да бъдат разгледани направените несвоевременно с настоящата частна жалба оплаквания срещу прекратителните определения по делото с искане за отмяната им.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното въззивно определение от 2.02.17 г. по ч.гр.д. №3771/16 г. на Апелативен съд София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: