О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
ГР. София, 03.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.06.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №895/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №657/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Н. С. срещу касатора иск по чл.59 ЗЗД, за сумата от 20 000 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Ищецът е заплатил дължимата от ответника цена по сключен между трето за спора лице, като продавач и ответника, като купувач договор за продажба на описания по делото и в решението недвижим имот.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са решени следните пет въпроса от предмета на спора: 1.Допустимо ли е доказване на твърдение на ищеца по делото по предявен иск по чл.59 ЗЗД /когато той не е страна в нотариалното производство, за разлика от ответника,относно твърденията на продавача, че посочената в нот. акт цена е платена от купувача, но в действителност не е получена от него/ със свидетелски показания, след като в допълнителна молба, уточняваща исковите му претенции, е заявил, че изявленията на страните по нот. акт, за получената предварително сума от продавача, платена му от купувача, е неистинско? 2. След като ищецът сам е заявил, че нот. акт в частта на изявленията на страните по него е частен свидетелстващ документ с невярно съдържание, който не носи подписа на ищеца, може ли, след като не е включено изрично искане за произнасяне на съда по самостоятелен иск за разкриване на симулация, респ. че установяването на симулативност на сделката и опровергаването на съдържанието на документ, да се заявят като твърдения или чрез възражение в производството по един осъдителен иск? 3. Нотариалният акт в частта, в която е отразено, че сумата по договора за покупко – продажба е изплатена на продавача, с доказателствена сила на частен или на официален свидетелстващ документ по чл.179, ал.1 ГПК се ползва? 4. Чия е доказателствената тежест да установи, че отразеното в нот. акт е невярно и с какви доказателствени средства, след като в доклада по делото съдът не го е указал изрично? 5. Ако опровергаването на съдържанието не включва твърдения за привидност на изявлението, забраната по чл.164, ал.1, т.2 ГПК, непреодолима ли е, след като по чл.164, ал.1,т.6 ГПК свидетелите са допустими само при изрично съгласие на страните. Твърдението на продавача, че посочената в нот. акт цена е платена, но в действителност, не е получена от него, подлежи на доказване с гласни доказателства, само при изявления за симулация и искане на разкриването й и ако е представен документ, представляващ „ начало на писмено доказателствено средство” съгл. чл.165, ал.2 ГПК. Липсата на твърдения за симулация има ли за последица недопустимост на св. показания, освен при изрично съгласие на страните по чл.164, ал.2, вр. с ал.1,т.6 ГПК?
ВКС намира, че соченото основание за допускане на обжалването не се установява: Първият и вторият от поставените въпроси са неясни, за което е вързразил и ответникът по жалба. Независимо от това, с оглед целта и смисъла на поставените въпроси – за разпределението на доказателствената тежест и допустимите доказателствени средства и конкретно на св. показания за установяване на ищцовите твърдения, се налага извод, че те не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Ищецът не е страна по договора за продажба на ид. ч. от описания в нот. акт и по делото недвижим имот, но твърди, че той е заплатил продажната цена на продавача, за сметка на купувача, който не му е възстановил платената сума. Удостовереното в нот. акт плащане на цената от купувача на продавача е с характер на разписка, която не носи подписа на ищеца и може да бъде опровергана от него с всички доказателствени средства – р. по гр.д. №449/11 г. на трето г.о. на ВКС, на което се е позовал и въззивният съд. Не се установява противоречие с цитираното от касатора р. по гр.д. №528/09 г. на първо т.о. на ВКС. Там е посочено, че опровергаването на съдържанието на нотариалния акт по отношение на изявленията на страните по сделката попада под забраната на чл.133, ал.1, б.”е” ГПК /отм./ за ползване на свидетелски показания, когато страната иска да опровергае собствените си изявления в документа. За доказване на симулацията страната следва да разполага с “обратен документ”, съдържащ действителната й воля, или разкриването на симулацията може да се осъществи и при спазване на изискванията на чл.134, ал.2 ГПК /отм./. Оспорващата изявлението си страна следва да представи писмен документ, т.нар.”начало на писмено доказателствено средство”, въз основа на който съдът да допусне събирането на гласни доказателства.
В случая ищецът не е участвал в изповяданата с нот. акт сделка и актът не удостоверява негови изявления, за да е приложима цитираната забрана за доказване със св. показания на твърденията му, че като трето за продажбата лице е платил продажната цена на продавача, за сметка на купувача. На осн. чл.165, ал.2, пр.2 ГПК ограничението за допустимостта на св. показания не се отнася за третите лица, които не са участвали в договора. Или първият, вторият и последният въпрос са свързани с цитирана в изложението практика по разкриване на симулация между страните по сделката, която е неотносима за случая и не установява соченото от касатора противоречие по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Въпроси №3 и 4 не са от значение за изхода на спора – независимо дали ще се приеме, че нот. акт в частта за плащане на цената по договора за продажба на имот е с характер на частен или на официален удостоверителен документ, ищецът като трето за договора лице, което оспорва отразеното в акта плащане на цената, може да използва всички доказателствени средства за установяване на твърденията в исковата молба.
На него е разпределена доказателствената тежест в доклада на първоинст. съд, който е приел, че нот. акт в частта относно плащането на цената е частен свидетелстващ документ и тежестта за доказване на неистиността му е на ищеца, като трето лице, което го представя и оспорва. Този извод е споделен и от въззивния съд с позоваване на р. по гр.д. №449/11 г. на трето г.о. на ВКС..
Същото по отношение на доказателствената тежест следва, на осн. чл.193, ал.3, пр.1 ГПК и ако се приеме, че нот. акт в оспорената част се ползва с доказателствената сила на официален документ / р. по т.д. №528/09 г. на първо т.о. на ВКС/ и ищецът го оспорва.. В решенията на първата и въззивна инстанция е прието, че ищецът, върху когото пада доказателствената тежест е доказал с преки и кореспондиращи им косвени доказателства твърденията в исковата молба, изложени по-горе и искът му е уважен.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. № 657/16 г. от 9.11.16 г.
ОСЪЖДА П. К. В. да заплати на Н. И. С. 1000 / хиляда/ лв., разноски за тази инстанция, за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: