О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
гр. София, 24.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 673/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Прокуратурата на Република България е подала касационна жалба вх. № 553 от 13.01.2017 г. чрез Софийска градска прокуратура и касационна жалба вх. № 838 от 19.01.2017 г. чрез Софийска апелативна прокуратура против решение № 37 от 09.01.2017 г., постановено по в. гр. д. № 3859/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 ми състав.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по касация Б. Д. Д., чрез адвокат С. Д. е подал писмен отговор, в който е изложил твърдения за недопустимост на касационното обжалване и неоснователност на жалбите по същество. Претендира разноски.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от лица с надлежна процесуална легитимация, отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и са придружени от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което са процесуално допустими.
В касационната жалба на Софийска градска прокуратура се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Навеждат се твърдения, че размерът на присъденото обезщетение е силно завишен, с оглед обема на доказаните по делото вреди. Твърди се, че въззивният съд е допуснал нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, както и че присъденото обезщетение не съответства на установената съдебна практика.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се подържа, че са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалния въпрос „При определяне основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл. 2 ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществени вреди и да изложи мотиви относно значението им за размера на тези вреди?“ С оглед така поставения въпрос се излага становище за противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., решение № 302 от 03.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. и решение № 321 от 26.11.2014 г. по гр. д. № 2516/2014 г. И. материалноправен въпрос е следният: „При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва ли да се държи сметка за обществените критерии за справедливост – обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост при обезвредата?“ Твърди се, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/1968 г., решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. и решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г.
В касационната жалба на Софийска апелативна прокуратура се навеждат оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа, че обжалваното решение противоречи на чл. 52 ЗЗД, както и на т. 3 и т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Поставен е и материалноправен въпрос, който е свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбите , за да се допусне обжалваното въззивно решение до касационно обжалване , следва да се удовлетворени следните комулативни изисквания: да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото ; по отношение на този въпрос да е изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./.
С обжалваното решение Апелативен съд – София е потвърдил решение № 5236 от 22.06.2016 г., постановено по гр. д. № 11946/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, I – 6 състав, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищеца Б. Д. Д. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда, като до пълния размер от 30 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищецът Д. е претърпял неимуществени вреди от повдигнатото му обвинение и воденото против него наказателно производство. Съдът е обосновал този извод с обстоятелството, че обвинението против ищеца било за тежко престъпление – чл. 124, ал. 1 НК, което неминуемо е довело до стрес, страх от осъждане, душевен дискомфорт и притеснения. Прието е още, че от събраните по делото доказателства се установявало, че воденото наказателно дело против Д. е повлияло негативно на общуването му с хората, уронило е доброто му име в обществото, довело е до социална изолация, която е останала като трайна последица в неговия живот въпреки последвалата оправдателна присъда. Съдът е съобразил още и периода на воденото наказателно производство, както и процесуалното поведение на подсъдимия.
При тези решаващи мотиви твърдяното в изложението към първата касационна жалба противоречие по формулираните процесуалноправен и материалноправен въпрос не е налице.Макар и да не е изложил изрични съображения в тази насока, въззивният съд е съобразил изискването при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД да посочи и вземе предвид обстоятелствата, които са релевантни към определяне на справедливия му размер.Вярно е, че сред тези обстоятелства съдът не е посочил изрично общата икономическа среда и жизнения стандарт в страната, които са посочени като определящи обстоятелства в цитираната задължителна практика, но с определения размер на обезщетението от 10 000 лв. на практика същите са съобразени.
В изложението към втората касационна жалба няма ясно формулирани правни въпроси. Твърдението, че въззивното решение противоречи на чл. 52 ЗЗД, както и на т. 3 и т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди, макар и през позоваването на задължителна практика, по същество представляват оплаквания за нарушение на материалния закон и на процесуалните правила в частност на задължението на съда да изложи мотиви относно всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане с оглед иска, с който е бил сезиран. Поставен е и материалноправен въпрос, който е свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Касаторът счита , че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, които при еднородни случаи определят различни по размер обезщетения. В тази връзка се позовава на Р № 253/27.10.2016 г. по гр.д. № 457/2016 г. на ВКС, ІV г.о., Р №458/16.12.2015г. по гр.д. № 3484/2015 г.,ВКС,ІV г.о. , Р №476/27.01.2016 г. по гр.д. №3281/2015 г. на ВКС, ІV г.о., Р№2301/16.12.2013 г. по в. гр.д. №3090/2013 г. на САС. Цитираната практика обаче на може да обоснове твърдяното противоречиво разрешаване на въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото при определяне на този размер, дори и при сходни на пръв поглед хипотези, се вземат предвид различни обстоятелства.
По изложените съображения , не са налице предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция Прокуратурата на Република България следва при условията на чл. 38,ал.2, във вр. ал.1,т.2 ЗА да бъде осъдена да заплати на адв. С. Д.- процесуален представител на ответника по касация адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 37 от 09.01.2017 г., постановено по в. гр. д. № 3859/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 ми състав.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат С. Д. в качеството му на пълномощник на Б. Д. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: