О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
ГР. София, 30.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.03.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4571/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. М. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. №1342/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Д. В. срещу касатора искове по чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД за сумите: 29200 лв., представляваща част от неплатена / невърната/ главница по договор за заем от 1.10.09 г., цялата в размер от 64 200 лв. и 10 512 лв., представляваща възнаградителна лихва на осн. чл.5 от договора за периода 28.10.09 г. – 28.10.14 г., ведно със законната лихва върху двете суми и дължимите деловодни разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че правният въпрос от предмета на спора: Въпреки че е представен болничен лист с предписан режим на лечение – домашен, амбулаторен, в който изрично е записано, че страната / която е без процесуален представител по делото/ не може да се яви на конкретното съдебно заседание, следва ли, че не е налице условието на чл.142, ал.2 ГПК за наличие на препятствие, което страната не може да отстрани и съдебното заседание трябва да продължи? – е решен в противоречие с р. по гр.д. №995/11 г. на ВКС, първо г.о.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: По поставения процесуален въпрос въззивният съд е приел, че представеният от касатора като ответник по иска болничен лист за проведеното пред първата инстанция първо и единствено по делото заседание, удостоверява заболяване на ответника „гастрит с болков синдром” с режим на лечение домашен – амбулаторен, което не е пречка за явяване в съдебно заседание по см. на чл.142, ал.2 ГПК и чл.18, ал.2 от Наредба за медицинската експертиза.
Тези изводи не противоречат, а напротив съответстват на практиката на ВКС по чл.290 ГПК – р. по гр.д. № 2484/14 г. на първо г.о., цитирано в отговора на жалбата, р. по т.д. №1106/14 г. на второ т.о. и др. Соченото от касатора решение по гр.д. №995/11 г. на първо г.о. е постановено в производство по чл.303 и сл. ГПК и противоречие с него не може да обоснове осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Освен това в случая такова противоречие не се установява – в решението на ВКС по гр.д. №995/11 г. е посочено, че болничният лист не се съдържа отбелязване, че страната не може да се яви пред органите на съдебната власт, както изисква чл. 18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. По настоящото дело е приложима по-новата Наредба за медицинската експертиза – ДВ бр.36/14.05.10 г., на която са се позовали въззивният и първоинстанционният съд. В чл.18, ал.2 от нея е предвидено, че при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи „Медицинско удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт.
Безспорно е, че такова удостоверение не е представено по делото. Поради това и с оглед на цитираната по-горе практика на ВКС по чл.290 ГПК, формирана при действието на Наредбата за медицинската експертиза, на която въззивното решение съответства, не са налице основания за допускане на обжалването.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. №1342/16 г. от 3.06.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: