О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
гр. София, 01.08. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело №1084/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. К. от [населено място] , чрез адв. И. М. от САК против решение №9442/30.12.2016 г. по гр.д. № 8318/2016 г. на СГС, ІІ „а” състав, с което след отмяна на решение № 7173/26.05.2016 г. , постановено по гр.д. № 7426/2016 г. на Софийски районен съд, е постановено ново решение, с което са отхвърлени предявените от В. К. К. срещу Целодневна детска градина / ЦДГ/ №114, [населено място], представлявано от директора Е. Д. искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ за отмяна като незаконно на уволнението, извършено със заповед № 63/18.01.2016 г. на директора на ЦДГ №114 , за възстановяване на В. К. на заеманата преди уволнението длъжност „Старши учител” и за заплащане на обезщетение в размер на 225,ал.1 КТ в размер на сумата 4 800 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора въззивния съд неправилно и в противоречие с данните по делото е приел, че при извършеното уволнение работодателят не е действал при условията на злоупотреба с власт и разпоредбата на чл. 8 от КТ не е нарушена. Счита също така, че в нарушение на процесуалните правила , съдът не е ценил представено и прието от въззивната инстанция ново доказателство като е посочил , че същото е неотносимо към спора.Моли решението на въззивната инстанция да бъде отменено и да се присъдят разноски.
С касационната жалба се представя изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЦДГ №142 [населено място] изразява становище, че не са изпълнени законовите изисквания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Според него в представеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът не формулирал правен въпрос , който да е обусловил решаващите изводи на съда при решаването на спора. Счита , че касационното обжалване не следва да се допуска.Претендира разноски.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена е в срок , от страна, която има право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт , който подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания , с което законът свързва достъпът до касационно обжалване,а именно : да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото ; по отношение на този въпрос да е изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./.
С обжалваното решение е прието, че основният правен въпрос по делото е дали при извършеното уволнение на ищцата на осн. чл. 328,ал.1,т.6 КТ е налице „злоупотреба с право” от страна на работодателя , каквито доводи с оглед обосноваване незаконност на уволнението, са наведени в исковата молба. Като е анализирал данните по делото въззивният съд е приел, че такава „злоупотреба с право” не е установена. В тази връзка е посочено, че промяната в квалификационните изисквания за длъжността „старши учител” е извършена с длъжностна характеристика , утвърдена на 20.11.2015 г. и касае всички старши учители, а не е предприета само спрямо ищцата.Преценката дали тази промяна е била необходима е за целесъобразност и принадлежи на работодателя , а не на съда .Посочено е, че длъжностните характеристики, с новото изискване за придобита квалификационна степен, е подписано от всички учители, за които се отнася, на 26.11.2015 г. Прието е за несъстоятелно твърдението на ищцата, че изменението на длъжностната характеристика е утвърдено , когато делото за предходното й уволнение е било насрочено във ВКС, поради това, че работодателят е подозирал неблагоприятния му за него изход и с промяната на характеристиката е подготвял последващото уволнение на ищцата. В тази връзка съдът е посочил , че определението по чл. 288 ГПК на ВКС, с което касационното обжалване на решението, с което ищцата е възстановена на работа след предходно уволнение, е постановено на 03.12.2015 г. – две седмици след утвърдената длъжностна характеристика. Същевременно ищцата е възстановена на работа на 18.01.2016 г. – близо 2 месеца след като новата длъжностна характеристика е одобрена, представена и подписана от останалите служители . Следователно според съда не може да се формира извод за преднамереност в поведението на работодателя. Посочено е също така, че служителя С. В. , на която ищцата се позовава за да обоснове нееднакъв подход на работодателя, е била помощник възпитател т.е. непедагогически персонал, поради което изискванията за притежание на професионално- квалификационна степен за нея не се отнасят.В заключение въззивният съд е приел, че ищцата не е оборила презумцията на чл.8 КТ за добросъвестност при упражняване на правата и задълженията по трудовото правоотношение от работодателя, тоест твърденията за злоупотреба с власт не са доказани. Прието е също така , че представеното и прието на осн.чл. 266,ал.2 ГПК писмено доказателства – заявление с рег. № 5160091 , с което ищцата е заявила желанието си да бъде допусната до процедура за придобиване на 5 професионално- квалификационна степен, не обосновава незаконност на уволнението и е неотносимо.
При тези решаващи мотиви въпросите които могат да се приемат като формулирани са следните : 1. „Налице ли е злоупотреба от страна на работодателя при уволнението, ако изискванията се прави за длъжност за която токова изискване не е имало и същата е била процесна в нарочно дело за уволнение на същия работник / служител.” и 2. „Извършва ли процесуално нарушение въззивният съд, когато за първи път пред този съд е представено писмено доказателство, което е ново и отговарящо на изискванията на чл. 266 ГПК , но съдът отказва да го цени за обстоятелствата, за които е представено , а именно злоупотреба, поради поставяне в невъзможност другата страна да изпълни поставени към нея изисквания без съдействие на поставящия изискванията , а впоследствие съдът достига до извод за недоказаност на база непроведено доказване и непредставени доказателства.”
И по двата въпроса касаторът не е посочил конкретно допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Във връзка с първия въпрос се е позовал на Р №216/23.06.2015 г., постановено по гр.д. № 6331/2015 г. на ВКС, ІV г.о. и Р № 192/14.06.2013 г. по гр.д. № 680/2012 г. на ВКС, ІV г.о., които са постановени по реда на чл. 290 ГПК , поради което имат характер на задължителна практика. С оглед на това следва са се приеме, че относно този въпрос касаторът се позовава на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК
Твърдяното противоречие по поставения въпрос с тази задължителна практика обаче не е налице. И с двете решения , предмет на задължително тълкуване са били въпросите, свързани с правомощията на работодателя да измени изискванията за образование и професионална квалификация за заемане на определена длъжност, дали тази промяна подлежи на съдебна преценка и в кои случаи. Съответно не са разисквали дали в конкретно очертаната от касатора хипотеза е налице злоупотреба с власт от страна на работодателя.
С оглед на това посоченото допълнително основание по отношение на този въпрос не е налице.
По отношение на вторият въпрос касаторът не е посочил никакво допълнително основание по чл. 280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения не са изпълнени комулативните изисквания ,с които законът свързва достъпът до касационно обжалване и такова по отношение на обжалваното въззивно решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №9442/30.12.2016 г. по гр.д. № 8318/2016 г. на СГС, ІІ „а”., състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: