О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр. София, 18.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 4796/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. С., чрез адвокат Г. Ф. против решение № 2304 от 21.03.2016 г., постановено по в. гр. д. № 4188/2015 г. на Софийски градски съд, IV – А въззивен състав.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му и постановяване на ново решение , с което претенцията на ищцата бъде отхвърлена. Според касатора в противоречие с материалния закон въззивният съд е приел, че между страните е налице валидно сключен договор за заем, доколкото по делото не било установено реално предаване на процесната сума. Подържа се още, че лихва върху претендираната сума не следва да се дължи, тъй като такава не била уговаряна между страните.Правят се оплаквания за нарушение на процесуалните правила – чл. 154, ал. 1, т. 3 ГПК предвид допуснатите свидетелски показания, с които било установено сключването на договор на стойност над 5 000 лв.
Касационната жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, включително от гледна точка изискването за цена на иска.
Ответницата Л. Г. Д., чрез адвокат Е. К. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане до касация на обжалваното въззивно решение, като същевременно подържа, че касационната жалба е неоснователна по същество.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение, Софийски градски съд е отменил решение 12.01.2015 г., постановено по гр. д. № 60389/2011 г. на Районен съд – София, 24 с–в и вместо него е осъдил ответницата И. С. С. да заплати на ищцата Л. Г. Д. сумата от 13 500 лв., ведно със законна лихва, считано от 23.12.2011 г., както и сумата от 4 515, 18 лв. – мораторна лихва за периода 14.06.2007 г. – 23.12.2011 г.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че между страните е налице валидно възникнало заемно правоотношение, по силата на което ответницата дължи процесните суми. Този извод съдът е обосновал със направеното от И. С. С. извънсъдебно признание на неизгодни за нея факти, обективирано в писмено обяснение от 17.01.2007 г., както и със снетите по реда на НПК свидетелски показания, отразени в протокол от 24.03.2008 г. по дознание № 115047/2008 г. на 01 РПУ – СДП. Наред с това при постановяване на обжалваното решение въззивния съд е кредитирал и свидетелските показания на Б. В., основани на непосредствени лични впечатления за наличието на сключен между страните договор за заем.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. ГПК се подържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г., III ГО на ВКС и решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г. IV ГО на ВКС – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение въпроса „Следва ли в случай, че в саморъчните обяснения подписалия удостоверява изгодни факти за себе си, тези изгодни факти да се вземат предвид наравно с неизгодните и дали обясненията към отричането на даден факт следва да се тълкуват като признание“
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
При тези принципни положения следва да се приеме, че формулираният от касатора правен въпрос не притежава посочената характеристика, доколкото не е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и същият не е обуславящ за изхода на спора. Когато страната се позовава на извънсъдебни твърдения за изгодни за нея факти както доктрината, така и съдебната практика са еднозначни, че същите не могат да бъдат кредитират като доказателство в процеса. По отношение подържаното от жалбоподателя противоречие със задължителната практика на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че същото не е обосновано с изведен правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК с горепосочените характеристики.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2304 от 21.03.2016 г., постановено по в. гр. д. № 4188/2015 г. на Софийски градски съд, IV – А въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: