О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
гр. София, 01.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.01.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3726/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. Т. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №1556/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Прокуратура на РБ по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „прокурорски помощник” във В., извършено на осн. чл.328, ал.1,т.5 КТ със заповед от 24.04.14 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК. Намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с цитираните влезли в сила решения на СРС и СГС по идентичен казус със същия работодател, по всички въпроси, свързани със законността на уволнението на същото основание – осн. по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната практика на ВКС по въпросите за доказването и преценката на отрицателните факти, обосноваващи „липса на качества” по см. на чл.328, ал.1,т.5 КТ – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК . В тази практика се приема, че доказването на отрицателните факти като липса на качества се осъществява чрез доказване на положителни факти за начина, по който работникът или служителят се справя с възложената работа – р. по гр.д. №1611/09 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №1382/11 г. на трето г.о. на ВКС. При спор относно фактите съдът следва да извърши преценка въз основа на събраните доказателства за това, дали и в каква степен работникът или служителят не притежава качествата, необходими за ефективно изпълнение на работата – р. по гр.д. №1599/11 г. и по гр.д. №1730/09 г. на трето г.о. на ВКС/. Решението на ГС по въпроса за значението на атестирането при уволнение по чл.328,т.5 КТ противоречи на р. по гр.д. №1257/13 г. на трето г.о. на ВКС, според което отрицателната атестация може да бъде използвана за уволнение по чл.328, т.5 КТ само ако съдържа конкретни данни и факти, които сочат на липса на качества, необходими за изпълнение на възложената работа.
Според касатора от значение за спора и за точното прилагане на закона и развитието на правото – осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, е въпросът за трайното състояние на обективна липса на качества за изпълнение на възложената работа –достатъчен ли е един отрязък от време, когато е проявена тази липса, независимо от това, че в предходен не по –кратък период такава липса на качества не е била налице / в конкретния случай е констатирано изключително изпълнение на работата/. Това изкуствено разделяне на времето, в което е проявена липсата на качества, осуетява преценката дали тя е трайна и обективна. Няма как тази липса да е обективна, ако е проявена след дълготрайно и успешно изпълнение на възложената работа.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: В съответствие с цитираната в т.ІІ от изложението практика на ВКС, въззивният съд е установил сочената от работодателя в предизвестието за уволнение и известните на ищеца документи, към които то препраща, липса на качества при ищеца, изразяваща се в липса на способност за срочно и качествено изпълнение на възлаганата му в отдела работа, липса на способност да работи самостоятелно и да борави с нормативни актове при разрешаването на правни казуси и липса на способност да изготвя качествено проекти за прокурорски актове. Тази липса, според въззивния съд се доказва от атестационния формуляр и протокола за атестация, както и от разпита на св. Г., съставил едната от представените по делото три докладни записки на прокурори във В. за некачествено изпълнение на работата от ищеца за периода м.06.2012 г.- м.06.2013 г. Прието е, че осемте показатели за атестация, по които ищецът е получил най – ниска оценка, сочат на конкретните липсващи на ищеца качества за изпълнение на работата, заложени в длъжностната характеристика за заеманата длъжност, изброени в предизвестието /комуникативност, обективност и работа в екип/ и установени по делото. Поради изложеното не се установява противоречие с практиката на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Не се установява и осн. по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Преценката за наличието на уволнителното основание е винаги конкретна и се прави с оглед изискванията на определената трудова функция, възложена на работника по конкретното трудово правоотношение – р. по гр.д. №195/09 г. на трето г.о. на ВКС. Влязлото в сила решение на СГС по гр.д. №18963/14 г., с което е отменено уволнението на друг съдебен помощник А. К., извършено от същия работодател на същото основание, е постановено при други конкретни обстоятелства и други доказателства. Не се установява и конкретно противоречие при разрешаването на правен въпрос от предмета на спора за законността на уволнението по двете дела – и по двете дела предпоставките за законност на уволнението по чл.328, т.5 КТ са изведени и изследвани в съответствие с разясненията в практиката на ВКС. По цитираното друго дело на СГС, за разлика от настоящото, обаче тези предпоставки са приети за неустановени от фактическа и правна страна, при събраните там доказателства. Формираните въз основа на различен доказателствен материал по отделни дела с различни страни доказателствени изводи, въз основа на които са взети различни решения по съществото на спора, не обосновават противоречие по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Не се установява и основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. В практиката на ВКС е разяснено, че липсата на качества за изпълнение на работата следва да е установена като актуална и трайна, за да обективира безвиновно състояние на несправяне с работата, а не като случайна, еднократна / в отделни дни/ и бързо преодолима – р. по гр.д. №804/11 г. на четвърто г.о. на ВКС. Приема се, че липсата на качества, установена в оценката за работата на служителя за шест или за девет месеца е трайна – р. по гр.д. №1382/11 г. на трето г.о., р. по гр.д. №295/15 г. на трето г.о. на ВКС. В последното решение е посочено, че актуалната трайна липса на качества /каквато е установена и за ищеца по настоящото дело за едногодишния период на атестиране – 1.06.12 – 1.06.13 г./ обосновава основанието за уволнение по чл.328, ал.1,т.5 КТ и при дългогодишен успешен стаж на работника или служителя на заеманата длъжност.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №15561/15 г. от 22.04.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: