О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
ГР. София, 19.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.12.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №5010/16 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на И. К. срещу определение на ВКС, трето гр. отделение по ч.гр.д. №3208/16 г., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу въззивно определение, постановено в заповедно производство. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима, но неоснователна.
С обжалваното определение е прието, че частната касационна жалба на И. К. е подадена срещу постановено в заповедното производство въззивно определение, което съгл. т.8 от ТР №4/13 г. ОСГТК не подлежи на касационен контрол. Заповедното производство по същество е двуинстанционно, като по силата на чл.274, ал.4 ГПК постановените в това производство определения не подлежат на обжалване пред ВКС и това се отнася както до преграждащите въззивни определения, така и до тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси от предмета на заповедното производство. В нормативната уредба не е предвидено изключение, аналогично на предвиденото за обезпечителното производство в чл.396, ал.2 ГПК, поради което постъпилата частна касационна жалба е недопустима, като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен акт. Погрешното посочване в диспозитива на въззивното определение, че подлежи на обжалване пред ВКС, не поражда за страната право на жалба, каквото процесуалният закон не предвижда.
Тези изводи съответстват на закона и цитираната задължителна практика по прилагането му. Определението на въззивния съд, с което е потвърдено разпореждане на районния съд за връщане на възражението на И. К. – като процесуален субституент на длъжника [фирма], [населено място], срещу заповедта за изпълнение, наистина е преграждащо по см. на чл.274, ал.1,т.1 ГПК, но с оглед двуинстанционния характер на актовете в заповедното производство, не подлежи на касационно обжалване, както е прието в обжалваното определение на ВКС.
Поради изложеното ВКС на РБ, друг състав на трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение на ВКС, трето г.о. по гр.д. №3208/16 г. от 21.09.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: