О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
Гр. София, 21.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.05.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №260/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Смолян по гр.д. №338/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от З. В. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „инспектор качество на производствените процеси”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Изложението по чл.284, ал.3 ГПК, наречено жалба, е депозирано на 2.12.16 г., видно от молба от същата дата, в изпълнение на дадените от администриращия жалбата ОС указания в разпореждане от 15.11.16 г., връчено на касатора на 28.11.16 г. Затова са неоснователни възраженията на ответницата по жалба, че е недопустимо да се разглеждат като просрочени сочените в изложението основания по чл.280, ал.1 ГПК.
За допускане на обжалването касаторът се позовава чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставя като значими за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото следните четири въпроса: 1. Достатъчно ли е синдикалните организации да се легитимират пред работодателя с удостоверение, издадено от горестоящия синдикален орган? 2. Трябва ли синдикалните организации да се легитимират пред работодателя преди започване на дейност? 3.. Към кой момент от делото трябва да се повдигнат възражения / в случая за нелигитимност на синдикалната организация/, за да бъдат събрани съответните доказателства? 4. Длъжен ли е работодателят да спази закрилата по чл.333, ал.3 КТ, ако съответната синдикална организация не е легитимирана пред него ?
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява:
Въззивният съд е уважил исковете по две групи съображения, всяка от които обосновава този резултат. Приел е, че работодателят не е спазил закрилата по чл.333, ал.3 КТ, от която се ползва ищцата като председател на синдикалната организация на НСФ „Метал Електро”, К. в предприятието. Изложил е и съображения по същество на спора – основанието за уволнение на ищцата не е уточнено и установено. Цитираната от работодателя в заповедта т.2 на чл.328, ал.1 КТ включва две хипотези и работодателят не е посочил коя от тях прилага в случая. Не е и доказано, че е налице закриване на част от предприятието или премахване на длъжността на ищцата със съществените й тр. функции, а не само по име.
С оглед на решаващите изводи на въззивния съд трите материалноправни въпроса / 1,2 и 4/, свързани със закрилата по чл.333, ал.3 КТ не обосновават общата и допълнителните предпоставки за допускане на обжалването. В практиката на ВКС е разяснено, че закрилата по чл.333 КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии /решения № 156 от 6.06.2012 г. по гр. д. № 1845/2010 г. на четвърто г.о.., № 492 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 477/2010 г. на четвърто г.о., № 853 от 17.12.2010 г. по гр. д. № 767/2010 г. на четвърто г. о., № 355 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 477/2010 г. на четвърто г.о. и № 61 от 2.04.2015 г. по гр. д. № 4165/2014 г. на Трето г.о/. Това означава, че към момента на връчване на заповедта / респ. предизвестието/ за уволнение, ищцата следва да е притежавала посоченото в чл.333, ал.3 КТ, вр. с пар.1,т.6 ДРКТ качество, което в случая е удостоверено от представения учредителен акт, съдържащ решение за избора на ищцата за председател на синдикалната организация в предприятието, и от удостоверение на горестоящия синдикален орган. Това удостоверяване е достатъчно, за да се приеме, че синдикалната организация съществува и ищцата е неин председател, съобр. практиката на ВКС – цитираното във въззивното решение р. по гр.д. №1100/12 г. на четвърто г.о. В р. по гр.д. №5061/08 г. на четвърто г.о. на ВКС е прието, че когато ищецът установи, че е член на ръководството на такава организация, работодателят е длъжен да изиска съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с него, без да може да възразява, че организацията не е легитимна. За установяване на тези обстоятелства е достатъчно да са представени учредителен акт или удостоверение на горестоящ синдикален орган. След като тези документи са представени, съдът не може да постановява, че съответната организация е нелегитимна.
С оглед на тази практика, третият процесуален въпрос не е от значение за спора – установяването на качеството по чл.333, ал.3 КТ е формално, като в производството по искове с пр. осн. чл.344, ал.1 КТ съдът не разглежда въпросите за легитимността на синдикалната организация.
Или поставените от касатора въпроси са застъпени в задължителната практика на ВКС, на която въззивното решение съответства. Затова не е налице основание за допускане на обжалването му по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Освен това, изложените от въззивния съд съображения по същество на спора за незаконност на уволнението поради неуточненост и неустановеност на използваното уволнително основание не се атакуват с въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, макар алтернативно да обосновават същия изход на делото.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Смолян по гр.д. №338/16 г. от 13.10.16 г.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на З. Р. В. сумата от 200 / двеста/ лв., разноски за тази инстанция, за адв. възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: