О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
ГР. София, 30.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.03.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4538/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №138/16 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е уважен до размер на 4441,90 лв. / при пълен размер от 5851 лв./ предявеният от [фирма] срещу касатора иск по чл.266, ал.1 ЗЗД, за неизплатената част от възнаграждение за извършените от ищеца строително-монтажни работи/СМР/ в посочения обект на ответника.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 – 3 ГПК по правните въпроси от предмета на спора: 1.Относно доказателствената стойност на ПКО, неподписан от платец, като частен свидетелстващ документ. В кои случаи удостоверителното изявление в частния свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила? 2.Частичното плащане на възнаграждение за извършени СМР / според възприетото от въззивния съд доказателствено значение на ПКО/ съставлява ли доказателства за постигнато съгласие за сключване на договор за строителство между страните? Съставлява ли такова доказателства протоколът за строителна линия и ниво, също неподписан от ответната страна? От какво естество следва да са конклудентните действия, за да заместят изричното волеизявление за сключване на договор за изработка с конкретен предмет? 3. Въпросът за допустимостта на св. показания при установяване на неформални договори с цена над 5 000 лв. по чл.164, ал.1,т.3 ГПК. 4. Може ли да се обоснове недължимост на възнаграждение по договор за изработка поради негодност на проекта, при положение, че изпълнителят не е направил предупреждение за това обстоятелство в срока и по реда на чл.260 ГПК?
Намира, че въззивното решение по поставените въпроси противоречи на практиката на ВКС по чл.290 ГПК, цитирана при обосновката на всеки от въпросите – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Останалите две допълнителни основания по т.2 и 3 ГПК, посочени в изложението, не са обосновани от касатора със специфичните им допълнителни предпоставки, според указаното в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК, за което е възразил и ответникът по жалба.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: За да уважи иска на посоченото основание и в посочения размер въззивният съд е приел, че фактическото изпълнение на процесните СМР от ищеца не е спорно между страните. Спорно е дали те са в изпълнение на сключен между страните договор за изработка или на извъндоговорно основание. Договорът за изработка е консенсуален и изискването за писмена форма при стойност над 5000 лв. има доказателствено значение, но не е условие за неговата действителност. Според въззивния съд, между страните е било постигнато съгласие за извършване на строителството на сградата от ищеца срещу заплащане на възнаграждение от ответника за действително извършените строителни работи. Това се установява от представения ПКО за заплащане на сумата от 19 000 лв. от съпруга на ответницата в брой в касата на ищцовото дружество с основание за плащане – СМР за ЧЖС „Б.” в [населено място]. С това плащане на осн. чл.73 ЗЗД е изпълнено задължение на ответницата по договора за изработка. В цитираната от въззивния съд задължителна практика на ВКС се приема, че съществуването на договор за изработка – като неформален, консенсуален и възмезден, при отсъствие на писмена форма, се доказва с всички допустими доказателствени средства по ГПК. С оглед принципа за еквивалентност на престациите, на заплащане подлежат всички фактически извършени СМР по действителни цени. Стойността на СМР може да се установи с помощта на вещо лице по арг. от чл.266, ал.2 ЗЗД. От ограничението за гласни доказателства по чл.164, ал.1,т.3 ГПК не следва, че вземането за възнаграждение за изпълнените СМР може да се установява само с диспозитивен документ, материализиращ договор за изработка в писмена форма. Допустими са всички писмени доказателства, от които може да се направи извод за сключен договор и предмета му. В случая ПКО, чиято автентичност не е оспорена, както и протоколът за строителна линия като неопроверган официален документ, в който ищецът е посочен като строител/изпълнител на строежа/ с възложител ответницата, доказват твърдяното от ищеца договорно отношение между страните. С представения ПКО се погасява задължение на ответницата – от този документ тя черпи права при признание на ищеца, че плащането на сумата е извършено надлежно. За изпълнението на договора, което също сочи на съществуването му, са ценени и гласни доказателства – свидетелски показания са използвани за установяване на вида на извършените СМР, предприети от ищеца за отстраняване на проектните грешки. Договорът за изработка може да бъде сключен в устна, писмена, квалифицирана писмена форма или с конклудентни действия. Самото упражняване на фактическа власт от ответницата върху изработеното според предназначението му, което не е спорно между страните, е конклудентно действие за приемане на изработеното без възражение за недостатъци и има за последица настъпилата изискуемост на вземането на изпълнителя за възнаграждение за изработеното. При тези решаващи за основателността на иска изводи/засегнати с поставените сега от касатора въпроси/ и с помощта на техническа експертиза въззивният съд е определил сумата за възнаграждение на изпълнителя, която е останала неизплатена и следва да му се присъди със съдебното решение.
Първият от поставените въпроси не е разрешен в противоречие с цитираното от касатора р. по гр.д. №7364/13 г. на трето г.о. на ВКС. Автентичността на представения ПКО, като издаден от представител на ищцовото дружество за плащане от 19 000 лв. към дружеството от съпруга на ответницата В. Б. не е оспорена и се установява от съставилата ордера св. Ч.. С ордера ищецът признава неизгодно обстоятелство – плащане на по-голямата част от сумата за СМР от страна на ответницата. Приходният касов ордер е първичен счетоводен документ по чл.4, ал.2 ЗСч. и е достатъчно да е индивидуализиран съставителят му – чл.7, ал.1,т.5 ЗСч., ред. ДВ бр.106/08 г., действаща към датата на съставянето му през м.12. 2009 г.. В практиката на ВКС, напр. р. по т.д. №546/08 г., второ т.о. е посочено, че липсва равнозначност между частните документи по чл.180 ГПК и първичните счетоводни документи по ЗСч. В случая изводите на въззивния съд за договор между страните са изградени не само въз основа на това доказателство, а на преценката му заедно с посочените от въззивния съд и във въпроса по –долу други писмени и гласни доказателства по делото, както е указано в практиката на ВКС – р. по т.д. №478/10 г. на второ т.о..
Вторият въпрос също не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС – р. по т.д. №533/12 г. на ВКС, второ т.о. и по т.д. №2628/13 г. на ВКС, второ т.о. В тази практика е указано, че съгласие за сключване на неформален договор за СМР, като разновидност на изработката, може да се изрази и с конклудентни действия. Те следва да са от такова естество, че да манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже от такъв договор съгласно офертата на изпълнителя. Изводът на въззивния съд, че протоколът за строителна линия, ПКО за плащане на част от възнаграждението и ползването на изградената сграда от ответницата по предназначение, в съвкупността си сочат на такова съгласие, съответства на практиката на ВКС.
Третият въпрос отново не противоречи на цитираната практика на ВКС – свидетелските показания са ценени във връзка с фактическото изпълнение на договора, отстраняването на проектните грешки, надзора и приемането на работата от страна на ответницата, чрез съпруга й.
Четвъртият въпрос не е поставен с това си съдържание пред инстанциите по същество и съответно не е обсъждан от тях. Затова не обосновава общото основание за допускане на обжалването, според разясненото в ТР №1/19.02.10 г. Според въззивния съд, част от строителните работи са скрити / в.л. П./, но са извършени със знанието на ответника – възложител при наложилото се изменение на конструктивния проект поради допуснати грешки. В момента сградата е изпълнена до покрив с един етаж и покривна конструкция, като предмет на делото е построеното до кота нула.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №138/16 г. от 14.04.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: