О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
гр. София, 24.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 136/2017год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационната жалба на С. Х. М. от [населено място] чрез адв. Д. Д., срещу решение №112/14.09.2016 г. на Кърджалийския окръжен съд , постановено по в. гр.д.№ 142/2016 г. , с което е потвърдено решение № 17/14.07.2016 г. по гр.д. № 481/2016 г. на Кърджалийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторката искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършеното със Заповед №25/22.02.2016 г. на Изп. Директор на [фирма], [населено място] , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за вредите от незаконното уволнение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 2 800 лв., ведно със законната лихва .
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушение на процесуалните правила и необоснованост . Според касатора съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства , поради което направените от него изводи, че при извършеното уволнение работодателят не е извършил заобикаляне на закона, както и че е налице действително съкращаване на щата са необосновани и неправилни. Иска се отмяна на въззивното решение и вместо него постановяване на друго такова, с което искът за отмяна на уволнението и обусловените от него искове по чл. 344,ал.1,т.2 и 3 ГПК, да бъдат уважени. Представя се изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] , [населено място] не взема становище по допускането на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, с оглед правомощията му по чл. 288 ГПК приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване,а именно : да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото ; по отношение на този въпрос да е изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./.
С представеното Изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване касаторът е формулирал следните , съответно, процесуално правен и материално правни въпроси:
1. Трябва ли съдът да обсъди всички доводи и възражения, които са въведени от страните в спора и имат отношение към спорното право;
2. Въпросът по приложението на чл. 328,ал.1,т.2 КТ и в частност кога съкращаването на щата е фиктивно ;кои са критериите за преценка за сходство в длъжностите и следва ли да се извършва преценка за разликата в трудовите функции с оглед характера и спецификата на възложената работа ; как се извършва преценката дали има реално съкращаване в щата.
По първия / процесуалноправен / въпрос касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р №27/02.02.2015 г., постановено по к.гр.д. № 4265/2014 г. на ВКС, ІV г.о.
По материалноправните въпроси според касаторът съдът се е произнесъл в противоречие с тяхното разрешаване в Р №194/26.07.2016 г., по гр.д. №891/2016 г.на ВКС, ІV г.о. , Р 168/10.06.2014 г. по гр.д. № 5342/2013 г., ІV г.о. и Р №498/13.01.2012 г. по гр.д. №1561/ ВКС , ІV г.о.
Цитираните във връзка с двете групи въпроси решения на ВКС са постановени при условията на чл. 290 ГПК и представляват задължителна практика. С оглед на това касаторът се позовава на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че твърдението на ищцата, за тенденциозност на уволнението , обосновано с взето при заобикаляне на закона решение на колективния орган на управление на ответното дружество за промяна в организационно – управленската му структура, е недоказано.В тази връзка е посочено , че извършената служебна проверка в Търговския регистър сочи на извода, че решението е взето в законен състав, от компетентен орган и в рамките на делегираните от Учредителния му устав правомощия.Прието е също така, че съкращението не е фиктивно , а реално. В тази връзка е посочено , че съкращаване на щата е налице и когато при запазване общата численост на персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват щатни места за длъжности с различни трудови функции , както и при т. нар.”трансформиране” на длъжности, при което се закрива определена длъжност и на нейното място се създава нова длъжност, в трудовите функции на която са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност и съществено нови по своята характеристика трудови функции.Като е анализирал трудовите функции на длъжността”деловодител- архивар”, заемана от ищцата преди уволнението и тези на новосъздадената длъжност „инкасатор наеми” , заеманата от служителката М. И. е формирал извод, че тези функции са различни . С оглед на това след като работодателят е премахнал длъжността, заемана от ищцата и на нейно място в щатното разписание е създадена длъжността „инкасатор наеми” , е извършено реално съкращаване в щата и основанието на уволнението е доказано.
При тези решаващи мотиви на въззивната инстанция, комулативните изисквания , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване , не са изпълнени.
На първо място формулираният като процесуалноправен въпрос по същество съставлява оплакване за допуснато процесуално нарушение на закона, което обуславя неговата неправилност – основание за касационно обжалване по чл. 281,т.3 ГПК, а не за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Първият материалноправен въпрос не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение. Съдът е изложил съображения защо счита, че процесното съкращение в щата не е фиктивно, което има отношение към решаването на спора.Третият въпрос също не е бил предмет на разглеждане в решението. Съдът е извършил преценка дали има реално съкращаване в щата, а не е излагал съображения как следва да се извършва тази преценка . Начина по който съдът е извършил преценката относно това дали има реално съкращаване в щата е в съответствие с приетото в съдебната теория и трайната практика на съдилищата.
Цитираното Р №194/26.07.2016 г., по гр.д. №891/2016 г.на ВКС, ІV г.о. касае друга хипотеза на уволнение / по чл.328,ал.1,т.6 КТ/и изложените съображения на съда нямат отношение към въпросите, разгледани в настоящото въззивно решение. По вторият материалноправен въпрос въззивното решение е постановено в съответствие с разрешенията , дадени в Р 168/10.06.2014 г. по гр.д. № 5342/2013 г., ІV г.о., според което „при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения на длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността”.Именно тези обстоятелства са съобразени от въззивната инстанция за да формира извод , че двете длъжности са различни.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №112/14.09.2016 г. на Кърджалийския окръжен съд , постановено по в. гр.д.№ 142/2016 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: