О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
Гр. София, 14.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.05.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №173/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/по гр.д. №7491/16 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е уважен до размер от 7000 лв. предявеният от В. А. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.311, ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Намира, че по значимия за делото материалноправен въпрос относно начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД и водещите насоки в дефинирането на общия критерий за справедливост, въззивното решение противоречи на практиката на ВС и ВКС, а въпросът е от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът обосновава допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК като се позовава на ППВС №4/68 г., р.ІІ и р. по гр.д. №2800/05 г. на ВКС, четвърто г.о., постановено по реда на ГПК, отм. Във връзка с второто от посочените основания намира, че въпросът за водещия критерий „ по справедливост” – какво включва той, какви са компонентите му, съставлява ли коефициент, ако да от каква величина, или обратно – определена базова сума / в какъв размер и как се формира тя/, която просто се сумира с оглед наведените и доказани неимуществени вреди, какъв е механизмът, за да се твърди, че обезщетението на отделните компоненти и в цялост е справедливо или не – е все още незадоволително и противоречиво решаван от съдилищата.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: За да уважи иска в размер на 7 000 лв. въззивният съд е приел, че срещу ищеца е водено наказателно производство по обвинение в престъпление по чл.311, ал.1 от НК за периода 2007 -2013 г., приключило с влязла в сила оправдателната присъда на въззивния съд. Ищецът / род.1952 г./ към започване на наказателното производство бил дългогодишен държавен служител в областта на гражданската защита и извънредните ситуации и офицер от армията. От показанията на разпитаните свидетели, според ГС се установява, че ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на личното му достойнство и чест, притеснение от изхода на делото по обвинение в престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода”, както и от това, че воденото наказателно производство е станало известно на колеги и познати и на обществеността, поради неправомерно разпространена информация от прокуратурата. Според въззивния съд обвинението довело до освобождаване на ищеца от длъжност, което го поставило в изключително тежко материално положение – съпругата му също била без работа и болна, а той имал трудности с намиране на нова работа, поради това, че бил регистриран в системата на МВР. Преди завеждане на наказателното производство ищецът бил общителен, ведър и отзивчив човек; след започването на наказателното производство обаче изпаднал в отчаяние, изолирал се от околните и говорел само с най-близките си и то най-вече за повдигнатото му обвинение; опасявал се, че ще влезе в затвора. Свидетелите сочат, че започнал да се топи пред очите им, станал мълчалив, нервен, чувствал се отхвърлен от обществеността и колегите си, бил смазан и гневен.
При така установените конкретни обстоятелства, разкриващи изражението и тежестта на моралните вреди, въззивният съд в съответствие с ППВС №4/68 г. и цитираното в мотивите му р. по гр.д. №4158/13 г. на четвърто г.о., по чл.290 ГПК, е определил конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Взети са предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължило 6 години с досъдебна и съдебна – на две инстанции – фази, и субективните последици от наказателното производство – публично злепоставяне, негативно отражение върху семейния живот, професионалната реализация и социалните контакти на ищеца, който е човек с чисто съдебно минало и преди обвинението е имал добра обществена и професионална репутация.
Не се установява противоречие с р. по гр.д. №2800/05 г. на ВКС, четвърто г.о. – там се сочи, че при определяне на обезщетението се вземат предвид и икономическият растеж, стандарта на живот и средните доходи и покупателни възможности в страната. Тези обстоятелства са съобразени от въззивния съд с определения размер на обезщетението, макар да не са посочени изрично в мотивите на решението му.
Въпросът за съдържанието на понятието „ справедливост” по см. на чл.52 ЗЗД и начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди по ЗОДОВ е разяснен в задължителната и трайна практика на ВКС – цитираните от касатора ППВС№4/68 г. и р. по гр.д. №2800/05 г. на четвърто г.о. на ВКС, цитираното от въззивния съд р. по гр.д. №4158/13 г. на ВКС, четвърто г.о., ТР №3/05 г. на ОСГК на ВКС и др. Наличието на такава практика по въпроса и съответствието на въззивното решение с нея, изключва основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, съгл. приетото в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Неоснователни са твърденията на касатора за противоречивост на съдебната практика, с оглед на различния размер на определяните по отделните дела обезщетения за неимуществени вреди. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение /р. по гр. д. № 708/11 г. на четвърто г. о. на ВКС./ Тези обстоятелства са различни в заведените спорове по чл.2 ЗОДОВ, затова и различният размер на определените от съда обезщетения не обосновава твърдяното от касатора противоречие в практиката на ВКС и съдилищата.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №7491/16 г. от 28.10.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: