О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
Гр. София, 28.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.06.17 г. в с състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №691/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Ч. срещу въззивното решение на Благоевградски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №511/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу Регионална дирекция по горите – Б. /Р./ искове по чл.344, ал.1,т.1 и 3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжност „гл. специалист – горски инспектор”, извършено на осн. чл.188, т.3, вр. с чл.190, ал.1,т.7, вр. с чл.187, т.10 и чл.186 КТ, със заповед от 16.09.15 г. Обезсилено е първоинстанционното решение по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.2 КТ и производството по този непредявен, според въззивния съд, иск е прекратено.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
1.В т.І от изложението, във връзка с осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, не е формулирал ясно и точно правен въпрос от предмета на спора, като общо основание за допускане на обжалването, според указаното в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Изложени са оплаквания за неправилност /незаконосъобразност и необоснованост/ на въззивното решение, в частта, с което е обезсилено първоинстанционното решение по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.2 ГПК, както и в частта по иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ. По тези оплаквания ВКС не се произнася в това производство, според указаното в цитираното ТР №1/2010 г. – там е посочено, че осн. по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта, предпоставките и приложното поле на двете групи основания.
2.В т.І и ІІІ от изложението се прави довод за недопустимост на първоинстанционното и на въззивното решение, като постановени по нередовна искова молба, като се сочи, че при изложени обстоятелства, относими към иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ и непрецизен петитум, съдът – инстанция по същество, следва да остави исковата молба без движение за прецизиране на петитума. В тази връзка касаторът поставя въпросите: Следвало ли е да се прецизира исковата претенция в частта „ведно с произтичащите от това правни последици”, като рамка на търсеното правораздаване, като преди произнасянето си в тази насока въззивният съд приложи нормата на чл.127 ГПК и остави исковата молба без движение за изясняване на претенцията? Изхождайки от търсенето на правните последици от отмяната на прекратяването / на тр. правоотношение/, една от които е възстановяването на работа, допустимо ли е пълно произнасяне по всички такива в хипотезата на чл.344, ал.1 КТ преди тяхното конкретно и детайлно прецизиране, с предявена кумулация?
ВКС намира, че не се налага допускане на обжалването на въззивното решение за проверка на допустимостта му – исковата молба е оставена без движение още от първоинстанционния съд за прецизиране на обстоятелствената част и на петитума й. Искът по чл.344, ал.1,т.2 ГПК, макар и акцесорен спрямо този по т.1, е отделен конститутивен иск за защита срещу незаконно уволнение-с този иск се упражнява субективно преобразуващо право да се възстанови съществуването на прекратеното трудово правоотношение между работника или служителя и работодателя. Това право възниква от незаконното уволнение – ТР №1/12.05.15 г. ОСГК. Затова петитумът на този отделен конститутивен иск по чл.344, ал.1,т.2 КТ следва да бъде ясно и недвусмислено заявен, за очертаване на предмета на спора и с оглед защитата на ответника. Ищецът, въпреки дадените му указания и възможност с оставянето на исковата молба без движение, не е заявил ясно и недвусмислено претенция по чл.344, ал.1,т.2 КТ – в т.2 от първоначалната и поправената искова молба се търси неясна защита по установителен иск за тр. правоотношение.
3.В т.ІІ от изложението си, във връзка с осн. по чл.280, ал.1,т.2 КТ, касаторът сочи, че по въпроса за преценката на тежестта на нарушението и съразмерността на наложеното дисциплинарно наказание по чл.189 КТ въззивното решение противоречи на р. по гр.д. №684/16 г. на Благоевградски ОС / понастоящем вл. в сила, с опр. по гр.д. №1354/17 г. на ВКС, четвърто г.о./, с което наложеното за същите нарушения на колегата на ищеца Вл. Воденичарски дисциплинарно уволнение е отменено, като несъответно тежко.
ВКС намира, че соченото противоречие не се установява: фактическите обстоятелства по двете дела, въз основа на които е извършена преценка по чл.189 КТ са различни. Този състав на ВКС споделя приетото в цитираното по-горе опр. по гр.д. №1354/17 г. на ВКС, четвърто г.о., а именно: Обстоятелството, че спрямо друг служител на ответника е постановено решение, което е с друг изход, не води до наличие на противоречиво разрешаване на правен спор от съдилищата, тъй като спрямо втория участник в случая /касаещ и ищеца по настоящия спор/, съдът е възприел различна фактическа обстановка, свързана със задълженията на този служител, при съществена разлика във възприетата фактическа обстановка, касаеща задълженията на служителите и възникналия конфликт на интереси в случая с ищеца по делото. Липсата на идентичност на фактите по двете дела е довела до различни правни изводи, но не и до различно произнасяне по правния въпрос, сочен от касатора.
4.В т.ІІІ от изложението като значими за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото се поставят въпросите: При създалата се ситуация кой субект следва да се счита за откривател на административното нарушение на терена и да осъществи контролната дейност; Извършено ли е изобщо дисциплинарно нарушение от ищеца при идентичност на правомощията на ЮЗДП и Р. и при неучастие на Ч. в извършването на проверката по време и на мястото на нарушението; Има ли и какви са настъпилите негативни последици от поведението на ищеца? Според касатора с разрешаването на повдигнатия спор е засегната специфична проблематика, както личи от въпросите,, имаща отношение към правилното решаване на спора.
Въпросите са поставени в конкретността на спора и по същността си са по-скоро доводи по съществото му, които не могат да бъдат разгледани в това производство по допускане на обжалването. По първия въпрос, принципно на осн. чл.186 КТ, нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административна и наказателна отговорност, ако такава се предвижда.Субект на дисциплинарната отговорност е работодателят – в случая Р.. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя. Техният обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение / р. по гр.д. №435/99 г. на трето г.о. на ВКС/, както е посочено и в случая от въззивния съд. В решението му изрично е акцентирано, че при преценка на нарушението и тежестта му са взети предвид обществената значимост на изпълняваната от ищеца работа, поведението му, както и фактът, че извършеното от него нарушение е свързано с неизпълнение на основните му трудови функции.
По втория и третия въпрос въззивният съд е приел за установено, че ищецът е извършил описаните в заповедта за уволнение нарушения, като на 10.09.2015 г. при проверка на автомобил, транспортиращ дървесина, не е изпълнил правомощията си по закона за горите и по утвърдена длъжностна характеристика за задържане на превозни средства, транспортиращи непридружена с редовни документи и немаркирана с контролна горска марка дървесина и съставяне на АУАН, като е допуснал дървесината да се маркира и да се издадат превозни билети. С тези си действия ищецът е допуснал нарушения, представляващи неизпълнение на основни задължения, произтичащи от спецификата на заеманата длъжност по длъжностна характеристика и е налице нарушение на чл. 197, т.3 и т.4 ЗГ и чл. 2, т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии. Цитираното нарушение се установява както от показанията на разпитаните свидетели, така и от приложените по делото писмени доказателства /констативни протоколи, АУАН и писмо изх.№ 06-05-156/11.09.2015 директора на ЮЗДП /.В случая последиците от извършеното от ищеца нарушение са не само хипотетични, но и реално настъпили – процесната дървесина е маркирана, извън определеното за това място и е издаден превозен билет за единия товарен автомобил. Действително впоследствие дървесината и камионите са задържани, но това не е станало чрез действията на ищеца, като е неясно дали и какви мерки са щели да бъдат предприети по повод констатираното нарушение, в случай че служителите на ЮЗДП не са се върнали на мястото / при камионите/.
Или въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси от предмета на спора, преценявайки доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните. Оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на окръжния съд в конкретността на спора не обосновават допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, още повече, че по въпросите за дисциплинарното уволнение е създадена многобройна и подробна практика, част от която е цитирана и в изложението на касатора.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Благоевгред по гр.д. №511/16 г. от 27.10.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: