О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
гр. София, 06.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 60326/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв.В. С. от АК В. против решение № 4707/07.06.2016 г., постановено по в. гр.д. №11471/2015 г. на СГС, ГО, ІІ е състав, с което се потвърждава решение от 30.06.2015 г., постановено по гр.д. №8854/2015 г. на Софийския районен съд , 76 състав , с което е отхвърлен предявеният от търговското дружество срещу Първа инвестиционна банка , [населено място] иск с правно основание чл. 270,ал.2 от ГПК за да се признае за нищожно Решение № 1221/ 2013 г. по т.д. №360/2013 г. на Варненския окръжен съд .
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения .Представя се изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Първа инвестиционна банка АД, [населено място] оспорва касационната жалба по същество. Не взема становище относно изпълнение условията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в срок , от страна, която има право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт , който подлежи на касационно обжалване , поради което е процесуално допустима.
При преценката по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд приема следното: С представеното изложение касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. Злоупотребата с власт по см. на чл. 54 от Конвенцията на ООН срещу корупцията в посока преднамерено ограничаване до степен същностно лишаване на страна в гражданското съдопроизводство от упражнените от нея права на защита по чл. 34 от конвенцията на ООН срещу корупцията и чл. 8 от Гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупцията, в резултат на което в тежест на тази страна в противоречие с нормите на чл. 35 от Конвенцията на ООН срещу корупцията и чл.4 от Гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупцията , е произнесен диспозитив , задължаващ я с изплащането на оспорвания от нея като невалиден паричен дълг , съставлява ли основание за нищожност на този диспозитив / съдебно решение/?
2.Относим ли е способа за искова защита по чл. 270,ал.2 ГПК към ефективността на правото на защита, уредено в нормите на чл. 34 от Конвенцията на ООН срещу корупцията и чл.8 от Гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупция от право на защита, в хипотезата, когато в резултат на осъществена от съдебния състав злоупотреба с власт по смисъла на чл. 54 от хартата на основните права на ЕС, е постановен диспозитив , въвеждащ за резултат изплащането на паричен дълг, в противоречие и несъвместим с нормите на чл. 35 от Конвенцията на ООН срещу корупцията и чл.4 от Гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупцията.
Касаторът счита, че по тези въпроси е изпълнено допълнителното основание за допускане на решението да касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3ГПК -въпросите са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Така формулираните въпроси не са били предмет на разглеждане във въззивното решение. С него е посочено, че нищожността е най- тежкия порок на съдебното решение като законът не дава легална дефиниция относно това кога е налице нищожност на решението , нито изброява пороците , които водят до нея. С оглед на това хипотезите, които имат за последица нищожност на съдебното решение са изведени от съдебната практика и доктрината.В този връзка нищожност е налице, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда , от незаконен състав , при неподписване на решението от мнозинството в съдебния състав, при неспазване на писмената форма , при абсолютна неразбираемост на волята на съда , когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването , когато с решението се постановява нещо, което е неизпълняемо или когато се постановява изпълнение на действие , което е престъпление , включително и в случаите , когато решението постановява нещо, което противоречи на морала и добрите нрави. Съдът посочил, че нито една от очертаните хипотези не е налице при постановяване на решение №1221/30.12.2013 на Варненския окръжен съд по т.д. № 360/2013 г. Визираните в исковата молба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон в това число и на множество европейски и международни актове според въззивния съд касаят правилността, респ. недопустимостта на решението , но не и неговата нищожност. С оглед на това въззивният съд е приел, че предявеният иск за нищожност е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
При тези решаващи мотиви поставените правни въпроси нямат характеристиката на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Същите не са били предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и не са обусловили неговия изход. Същевременно посочването на правен въпрос със сочената характеристика представлява основната и обща предпоставка за допускане на въззвното решение до касационно обжалване в посочения смисъл. Съгласно задължителното тълкуване дадено в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г.липсата на тази обща и основна предпоставка е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в производството разноски в размер на 500 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения , Върховният касационен съд , състав на трето г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4707/07.06.2016 г., постановено по в. гр.д. №11471/2015 г. на СГС, ГО, ІІ е състав.
ОСЪЖДА [фирма] , [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: