О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
ГР. София, 17.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.10.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №2851/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Т. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №2127/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер от 1 500 лв./ при претендиран размер от 6000 лв./ предявеният от Л. К. срещу касатора иск по чл.45 ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди, нанесени на ищеца с извършено от ответника противоправно деяние, признато за престъпление с влязло в сила решение на наказателния съд за налагане на административно наказание по чл.78а НК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Намира, че правните въпроси от предмета на спора: За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът следва ли да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани? Трябва ли съдът да обсъди също доводите на страните, които имат значение за решението по делото? Представянето на съдебно решение на наказателен съд изключва ли равнопоставен спор в гражданското съдопроизводство, в частност лишен ли е ответникът от субективните права да оспорва представени по делото от ищеца писмени доказателства и да представя доказателства – писмени и устни? – са решени от въззивния съд в противоречие с ТР №1/01 г. ОСГК на ВКС, т.19 и ППВС №1/53 г., ППВС №7/65 г. и ППВС №1/85 г. Соченото противоречие обосновава само допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. На останалите две основания – по т.2 и 3 от с.р., касаторът се позовава само формално, без да е обосновал специфичните им допълнителни предпоставки, според разясненото в ТР №1/19.02.10 г. на ОСГТК.
Соченото от касатора основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК не се установява: За да уважи иска в посочения размер въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по нахд №370/14 г. на РС Варна, с което на касатора е наложено наказание по чл.78а НК за престъпление по чл.131, ал.2, т.4 НК, е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. Тази задължителност обхваща и съставомерния резултат – нанесена на ищеца лека телесна повреда, обусловила чувство на болка и страдание. За характера и степента на причинените на ищеца телесни увреждания, за болковото им въздействие и наличието на твърдяните други последици, въззивният съд се е произнесъл с помощта на СМЕ. Не е допуснал оспорване на съдебно – медицинското удостоверение, представено по наказателното дело, като е приел, че то е обсъдено там при определяне вида на телесната повреда, която е установена с обвързваща гражданския съд сила, като част от състава на престъплението – чл.300 ГПК.
Тези изводи съответстват на практиката на ВКС- ППВС №7/59 г., ТР №6/13 г., т.15 ОСГТК, р. по гр.д. №1403/12 г. на четвърто г.о. и др. В нея е прието, че на осн. чл.300 ГПК влязлата в сила присъда / на която е приравнено по значение решението по чл.78а НК – ТР №6/13 г., т.15 ОСГТК/ е задължителна за гражданския съд относно причиненото на ищеца увреждане, когато то е част от състава на престъплението, за което е осъден ответникът, както е в случая. Затова твърдяното от касатора противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС не е налице – твърденията, доказателствените искания и доводите на касатора, като ответник по иска са преценени и обсъдени, но при отчитане на задължителността на вл. в сила присъда на наказателния съд по посочените в чл.300 ГПК въпроси, които не могат да бъдат пререшавани в спор за гражданскоправните последици от деянието..
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окъжен съд В. по гр.д. №2127/15 г. от 10.12.15 г.
Осъжда Т. Н. К. да заплати на Л. К. К. разноски за адв. възнаграждение за тази инстанция в размер на 500 / петстотин/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: