О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1102
София, 8.09. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми септември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 873 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от община С., чрез процесуалния й представител юриск. Емилия М. К. против въззивно решение № 278 от 31.03.2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2006 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 62/17.07.2006 г. по гр.д. № 651/2003 г. на Софийския окръжен съд, с което е уважен предявеният иск от С. К. К. – П. от гр. С. срещу община С., с правно основание чл. 59 ЗЗД, за сумата от 7 955 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на недвижим имот, находящ се в гр. С., който по действащия рег. план на града съставлява имот пл. № 4* с площ от 157 кв.м, с описани граници, за периода от 25.02.1995 г. до 18.04.2000 г., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2003 г. до окончателното изплащане, като този иск за разликата до пълния претендиран размер от 14 000 лв., е отхвърлен. Решението в отхвърлителната му част като необжалвано е влязло в сила.
Касаторът – ответник в производството по делото, поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, поради което моли, то да бъде отменено и да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск, с правно основание чл. 59 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като за противоречива практика са приложени решение № 1* от 11.07.1995 г. по гр.д. № 2372/1994 г. на ВС, V г.о. и решение № 386 от 12.03.1996 г. по гр.д. № 1589/1995 г. на ВС, V г.о., за които счита, че имат доказателствена сила по основанията за допускане на касационно обжалване. В изложението не е изрично посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, по който въпрос се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, чието разрешение е различно в цитираните по-горе съдебни актове на касационната инстанция и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба К. Г. П. от гр. С., в качеството му на наследник по закон на починалата в хода на процеса ищца С. К. – П. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на искането за допускане на разглеждането й, тъй като не са налице релевираните касационни основания за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК, като по същество я оспорва и като неоснователна – не са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по оценяем в пари иск, обжалваният интерес е над 1000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция – да правораздава по отделни дела само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
В случая са представени две решения на ВС, които не обуславят трайна съдебна практика, поради което основанието за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Както се посочи по-горе жалбоподателят не е конкретизирал кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, който е бил решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това обстоятелство е основополагащо, за да се прецени налице ли са релевираните хипотези за допускане на касационното обжалване. Както в касационната жалба, така и в допълнителната молба, която по своя характер представлява изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се излагат твърдения за неправилност на въззивното решение, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, които твърдения се отнасят до основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, значим за изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, което основание за допускане до касация е релевирано бланкетно. Такова обаче би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай.
Утвърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 278 от 31.03.2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2006 г. на Софийския апелативен съд, по касационна жалба с вх. № 3* от 13.05.2008 г. на община С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: