О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
гр. София, 20.12. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 5210/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. М. К. против определенеие № 246 от 27.07.2016 г., постановено по гр. д. № 2937/2016 г. на ВКС, IV Гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на А. М. К. на влязло в сила решение от 21.10.2014 г., постановено по в. гр. д. № 2200/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, II – б състав. С последното след частично потвърждаване и частична отмяна на решение от 23.09.2013 г. по гр. дело № 57139/2011 г. на Софийския районен съд, е допусната делба на единадесет недвижими имота (подробно описани) между следните лица: С. З. И., В. З. И., А. Й. В., В. Т. Й., Х. Н. С., Е. Б. Б., Б. Б. Й., Я. П. М., П. Т. П., Ц. Т. Д., С. Г. Атанасова, Б. А. Й., Н. И. С., В. И. Й., В. Т. В., К. Т. К., М. М. Т., К. И. Д., А. С. С., Е. С. Г., М. П. Т., Д. А. Х., Х. Х. Х., С. Н. Паунска, Апостол М. К., Б. М. К., А. М. К. (молителят), Т. С. Х. и Ц. С. В..
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и се даде възможност производството по делбата пред първоинстанционния съд да започне отначало с призоваването на всички наследници. Изложени са оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Доводи относно неправилност на обжалваното по настоящото производство определение не са релевирани.
Ответницата С. Н. Паунска, чрез адвокат Х. Х. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че частната жалба следва да се остави без уважение. Претендира разноски.
Писмен отговор е постъпил и от адвокат Х. Х., процесуален представител на С. З. И., В. З. И., Т. Б. Й., Х. Н. С., Е. Б. Б., Я. П. М., П. Н. М., Б. Б. Й., П. Т. П., Ц. Т. Д., С. Г. Атанасова, Б. А. Й., Н. И. С., В. И. Й., В. Т. В., М. М. Т., К. Т. К., К. И. Д., А. С. С. и Е. С. Г., в който се излага становище за неоснователност на жалбата.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение предходният състав на ВКС е приел, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима, поради което е оставил същата без разглеждане. Този извод съдът е обосновал с обстоятелството, че извънинстанционното производство за отмяна на влезли в сила съдебни актове е процесуално допустимо, само когато за молителя не съществува друг установен от закона процесуален ред за съдебна защита. Съдът е приел, че когато съдебната делба е допусната, респ. – извършена без участието на някой от действителните съсобственици, за всеки от тях съществува друг процесуален – исков ред за съдебна защита, а именно да предяви както самостоятелен иск по чл. 75, ал. 2 ЗН за установяване нищожността на делбата, така и – като се позове на тази нищожност, да предяви нов иск за делба – вече с участието на всички съсобственици-съделители.
Определението на съда е правилно. В молбата, като основание за отмяна, се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед на което молителят представя удостоверение за наследници, като твърди, че съгласно същото съпругата на общия наследодател на страните Й. Н. С. е оставила наследници чрез своите братя, които не са участвали в производството по делбата.
Съгласно правилата на процесуалния закон молителят не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен при предвидена от закона процесуална субституция, каквато в случая няма. На следващо място съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН делбата, извършена без участието на някой от съделителите, е изцяло нищожна. Решението по нищожната делба не е пречка за извършване на делба между действителните собственици. Всеки от съсобствениците може да се позове на нищожността на делбата поради своето или на друг съсобственик неучастие в нея и да поиска да се извърши нова делба с участието на всички съсобственици. В този смисъл е и т. 7 от ППВС № 7/1973 г., която не е изгубила силата си. При нищожна делба конститутивното й действие не е настъпило и съсобствеността между страните не е прекратена, поради което защитата на молителя, както и на другите съсобственици не може да се търси по реда на глава 24 ГПК.
Освен това на отмяна подлежат само решенията, които се ползват със сила на пресъдено нещо и не могат да бъдат отменени по друг ред, освен по пътя на извънредното производство за отмяна на влезлите в сила съдебни решения. Когато страната разполага с друго средство за защита, молбата за отмяна е недопустима. Процесуално недопустимата молба за отмяна не може да бъде разгледана по същество.
С оглед изхода на настоящото производство, частният жалбоподател А. К. следва да заплати на ответницата по частната жалба С. Паунова направените в разноски в размер на 250 лв. адвокатско възнаграждение, които са поискани и удостоверени с представения по делото договор за правна помощ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 246 от 27.07.2016 г., постановено по гр. д. № 2937/2016 г. на ВКС, IV Гражданско отделение.
ОСЪЖДА А. М. К. от [населено място], Софийска община, да заплати на С. Н. Паунова от [населено място] направените в производството разноски в размер на 250 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: