4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
гр. София, 05.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 06.03.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 4897/18 г., намира следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на ОД на МВР – Хасково срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково по гр. д. № 601/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от М. Н. Г. против касатора обективно съединени искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „системен оператор“ в сектор „Координация и административно обслужване“/КАО/, извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, със заповед от 21.11.17 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Намира, че въззивният съд се е произнесъл по следния значим за изхода на спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото материалноправен въпрос: Как следва да процедира работодателят, когато има издадена заповед за съкращаване на щатна бройка и при проведената подборна процедура по чл. 329, ал. 1 КТ не може да бъде преодоляна синдикалната закрила при уволнение, по см. на чл. 333, ал. 4 КТ? Пояснява, че действително общото събрание на Национален синдикат „Полиция“, чийто член е ищцата Г., след проведено събрание на 03.05.17 г, не е дал съгласие за прекратяване на трудовото й правоотношение. С министерска заповед от 26.01.17 г. е изменена заповед от 24.02.15 г. за утвърждаване на щата на ОД на МВР – Хасково и е съкратена една щатна бройка за длъжността, която е заемала ищцата в посочения сектор. Поради това за работодателя е било практически невъзможно да не пристъпи към подбор и уволнение на някой от служителите, заемащи длъжността. Ищцата е получила най – малко точки при оценяване на работата й при проведения подбор и е отказала да заеме предложените й вакантни длъжности „системен оператор“ в структури на и в ОД на МВР – Хасково. Налице е валидно извършено съкращаване на щата и извършен подбор от работодателя при спазване на всички законови изисквания и ред, предвидени в КТ.
Ответникът по касационната жалба – М. Н. Г., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Т. В., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По допускане на обжалването ВКС приема следното: Въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Страните са били в трудовоправно отношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „системен оператор“в сектор „КАО”. Със заповед № 272з-2459/21.11.17 г. трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване в щата. Заповедта е връчена на служителката срещу подпис на 27.11.17 г. и е породила своето правно действие.
Съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена без да са били налице изискуемите от закона предпоставки. Към момента на връчването й работодателят не е разполагал със съгласието на Национален синдикат „Полиция“ – синдикалната организация, в която е членувала ищцата. В изпълнение на задължението си по чл. 29, ал. 1 от Колективния трудов договор от 30.12.15 г., действал към момента на издаване на заповедта, работодателят е поискал предварителното съгласие на Синдиката, но независимо от изразеното категорично несъгласие /с писмо от 19.06.17 г./, е издал и връчил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Не се доказва да е налице и материално правното основание за издаване на заповедта. Работодателят не е доказал по пътя на пълното и главно доказване, че към издаването й е налице реално съкращение в щата на ОД на МВР – Хасково, от кога действа съответното щатно разписание, въз основа на което е пристъпил към съкращението, кои длъжности и колко бройки от тях са били съкратени. Не е представил ново и предишно /старо/ длъжностно разписание и поименно такова. Във връзка с оплакванията, че с въззивното решение ищцата е възстановена на длъжност, която вече не съществува в щатното разписание, въззивният съд е изложил съображения, че това е въпрос, който работодателят сам следва да разреши, като създаде необходимата длъжност, за да се върне служителката на предишната работа, в случай че пожелае реално да я заеме.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява:Поставеният от касатора въпрос е преиначен спрямо установените по делото факти и касае конкретиката на спора, поради което не обосновава общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изводът на въззивния съд, че уволнението е незаконно и следва да се отмени само поради неспазена закрила – на осн. чл. 344, ал. 3 КТ, без трудовият спор да се разглежда по същество, е съответен на практиката на ВКС за подобни случаи – напр. р по гр. д. № 1315/09 г. на трето г. о., р по гр. д. № 1221/09 г. на четвърто г. о. и р по гр. д. № 1134/09 г. на трето г. о., по реда на чл. 290 ГПК. При извършено съкращаване на щата и проведена подборна процедура по чл. 329, ал. 1 КТ работодателят не може да пристъпи към уволнение на някой от работниците (служителите), ако не е преодоляна синдикалната закрила при уволнение, по смисъла на чл. 333 КТ /чл. 333, ал. 4 КТ, вр. с чл. 29, ал. 1 КТД/. Закрилата по чл. 333 КТ е уредена с императивни, установени в публичен интерес материалноправни норми. Тя има обективен характер и социална и хуманна цел.
При възстановяване на работника на предишната работа и ако той се яви да я заеме в законния срок, трудовото му правоотношение за длъжността се възстановява във вида, в който е било преди уволнението, вкл. когато длъжността, заемана преди уволнението, вече не съществува по щата на предприятието. Въпрос на работодателска целесъобразност е дали ще предложи на работника (служителя) да заеме друга длъжност или да започне работа в друго поделение на същия работодател. Работодателя може да промени действащото щатно разписание, като се възстанови длъжността, заемана преди незаконното уволнение, без последното да следва императивно от възстановеното тр. правоотношение или да уволни служителя законно от длъжността, на която е възстановен, при наличие на основание за това към момента на уволнението– р . по гр.д. №69/13 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Касаторът не е обосновал както общата, така и допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – значимостта на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради неяснота или непълнота в закона, липса на практика или загубила актуалност такава, което да налага допускане на обжалването. По въпроса за предварителната закрила по чл. 333 КТ при прекратяване на трудово правоотношение поради съкращаване на щата е налице непротиворечива и ненуждаеща се от промяна практика на ВКС, съобразена от въззивния съд в обжалваното решение.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд Хасково по гр. д. № 601/18 г. от 17.10.18 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: