О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1108
ГР. София, 10.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.09.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №927/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на М. Г. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. №3558/07 г., с което са уважени предявените от Е. Г. срещу касаторката искове по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.75, ал.2 от ЗН, чл.97 от ГПК / отм./ и чл.108 от ЗС и е отхвърлен насрещният иск на касаторката по чл.34 от ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторката се позовава на т.3 – процесуално и материалноправните въпроси от предмета на спора: за наличието на правен интерес от водене на иск по чл.75, ал.2 от ЗН като предпоставка за допустимостта му, за характера на упражняваното от касаторката владение върху спорния имот, предпоставящо придобиване на собствеността му по давност и за началния момент на погасителната давността за връщане на даденото по нищожен договор, са от значение за точното прилагане на закона.
За да уважи предявените срещу касаторката искове по чл.75, ал.2 от ЗН, чл.97 от ГПК / отм./ и чл.108 от ЗС въззивният съд е приел, че доброволната делба на недвижим имот – апартамент, сключена от наследодателя на ищцата Ев. Г. – Ст. В. с договор от 28.11.97 г. е нищожна, като извършена без участие на един от съделителите, а упражняваното въз основа на нея владение върху имота – недобросъвестно. Прието е и че насрещният иск на касаторката за връщане на дадената по договора сума от 3000 лв., с пр. осн. чл.34 от ЗЗД , е погасен по давност, която тече от получаване на сумата.
Съдебната практика трайно приема, че правен интерес от признаване нищожността на делбата имат лицата, легитимирани да участват в нея и той се извежда от възможността да си възвърнат частта от разпоредения с делбата имот, както е в случая. Затова без значение е, че Ст. В. е участвал в делбата и е реализирал дела си в пълния му действителен размер, който не се влияе от правата на неучаствалия съделител Еф. Ж. Договорът за доброволна делба е единен и с него е извършено разпореждане и с дела на неучаствалия съделител / р №622/91 г./ – той е нищожен изцяло и спрямо всички съделители, а не относително недействителен за неучаствалия от тях/ Р.1189/02 г., ППВС №7/73 г., т.7/. Затова ищцата като наследник на Ст. В. има правен интерес от иска по чл.75, ал.2 от ЗН, както в съответствие със закона и практиката по прилагането му е приел СГС.
Владението въз основа на нищожен договор / негодно да я направи собственик, липсващо основание/, каквото е упражняваното от касаторката върху имота, е недобросъвестно. Не са налице предпоставките на добросъвестно владение по чл.70 от ЗС – правно основание, годно да направи владелеца собственик при незнание, че праводателят му не е такъв /цитираните в изложението на касаторката решения касаят тази хипотеза/ или че преписаната от закона форма е опорочена. Затова изводите на въззивния съд, че противопоставянето на право на собственост по давност при добросъвестно владение от касаторката по заведения срещу нея иск с пр. осн. чл.108 от ЗС е неоснователно отново е съответен на закона и практиката по прилагането му.
Началото на погасителната давност за връщането на даденото без основание – чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, е указано в задължителна практика – ППВС №1/79 г., т.7 – от деня на получаване на престацията, както е приел и въззивният съд. Незнанието на страната за липсата на основание поради нищожността на договора е без значение.
Поставените в изложението на касаторката въпроси са от значение за точното прилагане на закона, но са разрешени в съответствие със задължителната и константната практика на ВКС, обезпечаваща такова прилагане.
Затова не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №3558/07 г. от 9.02.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: