О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 906
София, 20.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д.
М. Г.
като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 1751 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Стар пост“ ООД, представлявано от управителя Д. Д. В., чрез процесуалния представител адв. П. Т., против решение № 22/31.01.2018 г. по възз.гр.д. № 336/2017 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение, на основание чл. 200 КТ „Стар пост“ ООД е осъдено да заплати на М. Лъвовна С. сумата от общо 80 000лв., на Н. И. Н. сумата от общо 70 000 лв., на Г. И. С. сумата от общо 75 000 лв., на Д. И. Е. сумата от общо 70 000 лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на И. Н. С..
Касаторът счита, че атакуваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, както и че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответните страни по касация – Г. И. С., Д. И. Е., М. Лъвовна С. и Н. И. Н., подаден чрез процесуалния представител адв. Л. Ц., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която имат интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:
За да се произнесе по предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от настъпилата вследствие на трудова злополука смърт на И. Н. С., Окръжен съд – Враца е приел, че ищците са легитимирани да заявят исковата претенция. М. Лъвовна С. е негова преживяла съпруга, а Г. И. С., Н. И. Н. и Д. И. Е. са деца на починалия.
Съдът е приел, че се осъществява фактическият състав на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, доколкото между И. Н. С. и „Стар пост“ ООД е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата на което наследодателят на ищците е работил при ответника като „шофьор-куриер“. Около 14,50 ч. nа 28.04.2016 г. при управление на служебния си автомобил служителят самокатастрофирал, блъснал управлявания от него автомобил в дърво край пътя. Били съставени Протокол за ПТП, подписан от водача, в който е отразено, че вследствие несъобразена скорост с интензивността на движението губи контрол над управляваното ППС и предизвиква ПТП, както и Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който е прието, че е налице нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на водача, същият му е връчен и подписан без възражения. На 28.04.2016 г. около 17.33 ч. И. Н. С. е приет по спешност в лечебно заведение и е изписан на 05.05.2016г., с препоръка да бъде пренасочен към ортопедично-траматологично отделение за оперативно лечение. Окончателната диагноза на пострадалия е контузио торацис ет корпорис, фрактура косте 5, 6, 7 синистра ет 5 декстра, плевритис травматика, травматичен шок. На 07.05.2016 г., в 18, 25 ч. И. Н. С. починал, като причина за смъртта му е посочен белодробен емболизъм белодробно сърце, емболия на белодробната артерия, предизвикана от фрактура бималеоларис синистра. След подаден сигнал и извършена проверка от ТП на НОИ-С. град злополуката е призната за трудова с нарочно разпореждане, за което няма данни да е обжалвано от работодателя. За да установи настъпилите увреждания в здравословното състояние на И. Н. С., вследствие на произшествието, както и причинно-следствената връзка между причинените увреждания и настъпилата смърт, съдът е изслушал две съдебно-медицински експертизи. Експертите считат, че най-вероятно е налице непрекъсната причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и смъртта на лицето, а категорично становище не може да бъде дадено поради липсата на извършена аутопсия. Изрично е уточнено, че предходно заболяване, за което по делото се съдържат данни не е в причинна връзка с настъпилия летален край. От показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е направил изводи за отношенията между починалия и наследниците му. Посочил е, че се установява близост и разбирателство между него и съпругата му, макар да не са живеели заедно, както и типични семейни отношения между него и всяко от децата му, въпреки че най-малкият му син в момента живеел в Русия, където отбивал военната си служба. Установено е, че сродниците на починалия изпитвали тежки страдания от внезапната загуба на починалия, който бил тяхна морална, духовна и материална опора в ежедневния живот. Всеки от ищците преживял тежката загуба по различен начин с оглед особеностите на характера си. При приложение на обществения критерий за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, Окръжен съд – Враца е приел, че искът на преживялата съпруга е изцяло доказан до размера от 80 000 лв., искът на най-малкия син Г. е доказан до размер от 75 000 лв., а исковете на другия син Н. и дъщерята Д. са доказани до размер от 70 000 лв.
Окръжен съд – Враца е приел, че релевираното от ответника – работодател възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 201, ал. 2 КТ е недоказано и изцяло неоснователно, поради което е отменил първоинстанционното решение в частта, с която същото е взето предвид при определяне на дължимата сума за обезщетение на претърпените неимуществени вреди и редуцирането ? с 80 %. Посочил е, че приложения по делото Протокол за ПТП не се ползва с материална-доказателствена сила относно механизма на ПТП, а в тежест на работодателя е било да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на пострадалия. Годни и допустими доказателствени средства да установят тези обстоятелства според съда са автотехническа експертиза и свидетелски показания. Направено е заключение, че от безспорните обстоятелства, че при настъпването на ПТП пострадалият е бил сам в автомобила, както и че не е имало други МПС – участници в произшествието, не може да се направи извод, че са налице действия на работника, довели до увреждането, поради което възражението за съпричиняване не е доказано.
Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение, доколкото разрешението по поставения от касатора въпрос: „относно доказателствената сила на Протокола за ПТП и Акта за установяване на административно нарушение на участник в ПТП, подписани лично от съставилия ги полицейски служител и от водача участник в ПТП, за установяване механизма на настъпване на ПТП“, както и въпросът: „относно правомощията на въззивния съд по изясняване на фактите по делото, когато не са заявени конкретни доказателствени искания от страна по делото в хипотеза, че първостепенният съд е приел същите факти за установени“, тъй като въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 128/13.06.2014 г. по гр.д. № 6451/2013 г. по описа на ВКС и решение № 71/16.08.2017 г. по т.д. № 60343/2016 г. по описа на ВКС. В първото от посочените решения се приема, че след като е преценил, че в протокола за ПТП не се съдържат достатъчно данни за механизма на произшествието, въззивният съд е следвало служебно да назначи автотехническа експертиза. А във второто касационният съд дава разяснения относно доказателствената сила на протокола за ПТП, подписан от участник в произшествието.
С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 22/31.01.2018 г. по в. гр. д. № 336/2017 г. на Окръжен съд – Враца.
УКАЗВА на „Стар пост“ ООД да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 180 лева /хиляда сто и осемдесет лева/, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: