О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 799
гр. София, 23.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ЖИВА ДЕКОВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2855 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. Я., действаща като ЧСИ с рег. № 747 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Монтана, срещу решение от 28. 02. 2018г. по в. гр. дело № 275/2014г. на Окръжен съд – Монтана, граждански състав, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на касаторката В. за тълкуване на влязло в сила решение от 23. 10. 2014г., постановено по същото в. гр. дело № 275/2014г. на Окръжен съд – Монтана. С последното влязло в сила въззивно съдебно решение ищецът Н. К. Г. е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди признатото за незаконно уволнение длъжност „юрисконсулт“ при ЧСИ А. В. Я., с рег. № 747 при КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Монтана и касаторката – ЧСИ е осъдена да заплати на ищеца Г. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сумата 3 485. 52 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца, ведно със законната лихва от 17. 12. 2013г..
Касаторката поддържа, че въззивното решение по чл. 251 ГПК е неправилно поради това, че чрез тълкуване на собствената си воля въззивният съд не е отстранил порок на своето влязло в сила решение, изразяващ се в погрешния правен извод, че с налагането на ЧСИ А. В. с решение № 421/15. 11. 2013г. по гр. д. № 473582013г. на ВКС, ІV г.о. на дисциплинарното наказание „лишаване от правоспособност за срок от една година“, ЧСИ е загубила качеството си на работодател за срока на наложеното наказание, включващо и задължението да възстанови незаконно уволнен работник или служител на заеманата преди уволнението длъжност. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде уважена молбата й с правно основание чл. 251 ГПК като бъде даден изричен отговор на въпроса: „За периода на лишаване от правомощия въз основа на решение на ВКС № 421/15. 11. 2013г. по гр.д. № 4735/2013г. на ІV г.о. имала ли е всички права на работодател?“.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба касаторката излага единствено доводи, относими към правилността на влязлото в сила въззивно решение, чието тълкуване е поискала с молбата си от 12. 12. 2017г. с правно основание чл. 251 ГПК и по която е постановено обжалваното с настоящата касационна жалба решение. Поставеният в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК правен въпрос: „За периода на лишаването му от правомощия въз основа на влязло в сила решение на ВКС частният съдебен изпълнител има ли всички права на работодател?“ също е по съществото на спора по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, разрешен понастоящем с влязло в сила съдебно решение, след производство пред ВКС по чл. 288 ГПК, в което не е допуснато касационно обжалване, а не по наличието или не на предпоставки за тълкуване на действителната воля на съда в това влязло в сила решение.
Ответникът по касационната жалба – Н. К. Г. не подава писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт съгласно чл. 251, ал. 5 ГПК – въззивно решение по молба с правно основание чл. 251 ГПК за тълкуване на влязло в сила въззивно решение по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, последното подлежащо на касационно обжалване.
С депозираната пред въззивния съд молба с правно основание чл. 251 ГПК, ответницата ЧСИ А. В. Я. е поискала тълкуване на влязло в сила решение от 23. 10. 2014г. по в. гр. дело № 275/2014г. на Окръжен съд – Монтана, сочейки че не е ясна действителната воля на съда, уважил иска на ищеца Н. К. Г. срещу нея с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като в производството по чл. 251 ГПК следва да бъде даден изричен отговор на въпроса: „За периода на лишаването й от правомощия въз основа на решение на ВКС № 421/15. 11. 2013г. по гр.д. № 4735/2013г. на ІV г.о. имала ли е всички права на работодател?“.
С обжалваното въззивно решение Окръжен съд – Монтана е счел молбата с правно основание чл. 251 ГПК за неоснователна поради това, че волята на съда, материализирана в диспозитива на решението е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на съдебния акт, а именно: съдът е възстановил ищеца на заеманата преди признатото за незаконно уволнение длъжност „юрисконсулт“ при ответното ЧСИ. Въззивният съд е посочил в решението си по чл. 251 ГПК, че във влязлото в сила решение, чието тълкуване е поискано, са обсъдени възраженията на ответницата досежно промяната в статута й като работодател. Посочил е също, че с такива оплаквания е сезиран и ВКС в настоящото исково производство, който с определение № 987/29. 10. 2015г. по гр.д. № 2811/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., образувано по чл. 288 ГПК, не е допуснал касационно обжалване на същото въззивно решение, визирайки в мотивите, че възстановяването на трудово-правната връзка настъпва във вида, в който е съществувала към момента на незаконното уволнение, като промените в хода на делото имат значение в две хипотези – когато междувременно е изтекъл срокът на трудовия договор или когато е изтекъл срокът на предизвестието по чл. 326, ал.1 КТ, отправено от работника или служителя до работодателя и трудовото правоотношение е вече прекратено на това основание /ТР № 2/2012г. от 23. 10. 2012г. на ОСГК на ВКС/. В горепосоченото определение на ВКС по чл. 288 ГПК е подчертано, че потестативното право за възстановяване на работа следва да съществува в патримониума на работника или служителя към момента на постановяване на съдебното решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като промените в статута на работодателя или в начина, по който той осъществява дейността си, нямат отношение към правата на другата страна по трудовото правоотношение по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, тъй като тези промени могат да имат значение само занапред, ако работодателят извърши ново законно уволнение. Монтански окръжен съд е коментирал и че с решение № 231 от 06. 12. 2016г. по гр.д. № 2294/2016г., ВКС, І г.о. е оставил без уважение молба за отмяна на същото, вече влязло в сила решение по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, отново обусловена от твърдения на молителката за промяна в правосубектността й на работодател след наложеното дисциплинарно наказание. Въззивният съд е посочил, че възстановяването на трудово – правната връзка настъпва във вида, в който е съществувала към момента на незаконното уволнение и именно към този момент съдът е обсъждал статута на работодателя и че поставеният на тълкуване въпрос от молителката се явява невключен в предмета на спора по чл. 344 КТ, свързан и с оформяне на трудови и осигурителни документи, и не може да получи отговор посредством тълкуване на влязлото в сила решение.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за крайния изход на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставеният от касаторката въпрос: „За периода на лишаването му от правомощия въз основа на влязло в сила решение на ВКС частният съдебен изпълнител има ли всички права на работодател?“ е извън предмета на производството по чл. 251 ГПК за тълкуване на действителната воля на съда във влязлото в сила съдебно решение, поради което не е обуславящ за решаващите правни изводи в атакуваното решение по чл. 251 ГПК, т.е. не осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Този въпрос в контекста на предмета на спора по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, е разрешен с влязло в сила решение по ясен и недвусмислен начин чрез уважаване на тези искове, и не може да бъде пререшаван в производство по чл. 251 ГПК с предмет тълкуване на влязлото в сила решение.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по чл. 251 ГПК не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28. 02. 2018г. по в. гр. дело № 275/2014г. на Окръжен съд – Монтана, граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.