О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
София, 02.11.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова ч. гр. д. № 3999 по описа на Върховния касационен съд за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7922/13.07.2017 г. на [фирма], чрез процесуалния представител адв. А. К., против определение № 219 от 21.06.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 1665/2017 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на същия жалбоподател срещу определение № 120/09.02.2017 г. по ч. гр. д. № 73/2017 г. на Врачанския окръжен съд.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че от касационен контрол са изключени всички въззивни определения, постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо дали са преграждащи или обективиращи произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на делото. Прието е, че предмет на исковото производство, по което е постановено обжалваното определение, във връзка с произнасяне по молба за възстановяване на пропуснат срок, е частичен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 1 000 лв. – част от обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в общ размер от 5 000 лв. Изложени са решаващи мотиви, че съгласно нормата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК въззивното решение по делото не би подлежало на касационно обжалване с оглед цената на частичния иск от 1 000лв. и гражданскоправния характер на спора, поради което на основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване и всички определения по това дело от категорията на визираните в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, вкл. атакуваното.
Определението е правилно. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на частната жалба е в съответствие с процесуалния закон. С измененията на ГПК ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., в чл. 274, ал. 4 ГПК е уредена изрично необжалваемостта пред Върховния касационен съд на въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 50/3.07.2015 г., в сила от 7.07.2015 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела до 5 000 лв. за граждански дела. В конкретния случай производството по делото е образувано по гражданскоправен спор по предявен срещу жалбоподателя осъдителен частичен иск с цена на иска в размер на 1 000 лв. Решението по този иск не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК и задължителните указания на т. 1 Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че цената на иска е над 5000 лв., тъй като с петитума на исковата молба е заявена претенция в размер на 5 000 лв., а с думи в самата искова молба е записана претендирана сума в размер на 10 000 лв. С разпореждане № 11724 от 23.11.2015 г. по гр. д. № 3713/2015 г. на Врачанския районен съд, първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение за уточняване на исковата претенция, като с молба вх. № 17810/26.11.2015 г. ищецът е заявил, че предявява осъдителен частичен иск за сумата от 1000 лв.
С оглед изложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно по съображенията, изложени в него, към които препраща съгласно правилото на чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК. То следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 219 от 21.06.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 1665/2017 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: