О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
ГР. С., 15.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.09.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1208/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №802/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма], [населено място] по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „инженер инвеститорски контрол”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ, със заповед от 3.10.16 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Намира , че от значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото са правните въпроси: Задължен ли е въззивният съд при констатирано правоприемство по чл.227 ГПК да се произнесе с нарочно определение, за да конституира като надлежна страна в процеса дружеството – правоприемник? Обоснован ли е изводът на съда, че има реално съкращаване на щата при условие, че трудовите функции на съкратената длъжност са запазени и се упражняват в предприятието на работодателя, но са възложени на лице по извънтрудово правоотношение?
По довода за вероятна недопустимост на въззивното решение като постановено спрямо ненадлежен ответник, след настъпило правоприемство на негова страна, което не е отразено в нарочно определение на съда/ според поставения процесуален въпрос/, ВКС намира следното: В. решение е постановено спрямо правоприемника [фирма], правоприемството е изрично отразено и в мотивите, поради което – макар да няма изрично определение за конституирането на правоприемника, не е недопустимо. П. в случая настъпва по право – чл.227, т.1 ГПК, и е зачетено в съдебното решение.В. съд се е произнесъл по иска спрямо правоприемника на страната, както е указано в р. по гр.д. №1654/10 г. на четвърто г.о. на ВКС. В подобен смисъл е и р. по гр.д. №4682/13 г. на второ г.о. на ВКС.
По поставения материалноправен въпрос: В практиката на ВКС / р. по гр.д. №5394/13 г. на четвърто г.о. , опр. по гр.д. №532/12 г. на трето г.о., с което не е допуснато до обжалване р. по гр.д.№543/11 г. на Старозагорски ОС/в отговор на същия въпрос се приема, че няма реално съкращаване на щата, когато за изпълнение на същата трудова функция по съкратената длъжност, работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник, но само когато по своето естество, новото правоотношение, независимо от възприетото от страните наименование, е трудово. Изяснено е, че трудов е договорът, когато рискът се носи от възложителя на работата, а изпълнителят дължи спазване на трудова дисциплина и изпълнение на нарежданията на възложителя, при уговорено твърдо възнаграждение.
Следователно във всеки конкретен случай, трябва да се изходи от естеството на новото правоотношение – какви са правата и задълженията на страните по него и дали то не прикрива действително трудово, по своя характер, правоотношение. В последния случай, няма да е налице реално съкращаване на щата.
Няма пречка работодателят да прехвърли част от дейността си и на външен изпълнител, като последният поеме риска и се яви възложител на работа в отношенията с лицето, което конкретно я извършва. В този случай, физическият изпълнител е в трудови правоотношения с предприятието – външен изпълнител, не и с предприятието – възложител.
В случая съкращаването на щата за длъжността на ищеца е безспорно установено, тъй като тя не фигурира в новото щатно разписание на длъжностите, заети по тр. правоотношение. Съкращават се щатове, а не дейности, които могат да бъдат реализирани и по друг начин – чрез възлагането им на някой друг или чрез разпределение на функциите между други длъжности в рамките на предприятието или извън него. В тази насока решенията са по целесъобразност и се вземат от работодателя с оглед нуждата от ефективното управление на работната сила.
Поради изложеното въззивното решение не е вероятно недопустимо и съответства на практиката на ВКС по поставените правни въпроси. Не се установява и очевидната му неправилност. Фактите по делото са установени така, както ги твърди и ищецът / касатор/ – работата за длъжността, от която е съкратен, е отчасти запазена , но е възложена на лице по извънтрудово правоотношение. Формираните въз основа на установените факти изводи съответстват на практиката на ВКС по прилагане на закона.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №802/17 г. от 21.12.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: