4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
ГР. София, 16 януари 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.12.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3498/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Община Чепеларе срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №908/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от М. И. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжност „юрисконсулт на общински съвет” към община Чепеларе, извършено със заповед от 14.09.17 г. за нарушения по чл.190, ал.1,т.2 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК- вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Намира, че въззивният съд недопустимо се е произнесъл по въпроса за спазване на двумесечния срок за налагане на наказанието по чл.194 КТ, без в тази част решението да е обжалвано от ищеца и ответника, като е формирал изводи в противоречие с тези на районния съд. С това недопустимо е влошено положението на ответника по иска/ сега касатор/ и той е лишен от право на защита.
В противоречие с практиката на ВКС – р . по гр.д. №4838/13 г. на четвърто г.о. въззивният съд се е произнесъл по значимия за спора правен въпрос: „Императивно ли е изискването на чл.29а, ал.2 / сега ал.6/ от ЗМСМА при освобождаване от длъжност на служител от звено на общинската администрация да е направено предложение от председателя на общинския съвет?” – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Касаторът намира, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК са правните въпроси от предмета на спора: Ако приемем действието на чл.29а, ал.2 от ЗМСМА за императивно, това дерогира ли правилото на КТ при установяване/налагане/ на дисциплинарно наказание уволнение, това да става отново по предложение на председателя на общинския съвет? Към кой момент в тази хипотеза следва да бъде дадено/ направено/ предложението на председателя на общинския съвет за освобождаване на служителя – преди или след констатиране на / основанието за/ дисциплинарно наказание, респ. преди или след обясненията на служителя? В случаите на безспорно установено нарушение по чл.190, ал.1 КТ, какво наказание следва да наложи кметът на общината при липса на обяснения от страна на служителя и при отказ на председателя на ОбС служителят да бъде уволнен?
Намира още, че изводите на въззивния съд по тълкуване и прилагане на чл.29а, ал.2 ЗМСМА, стара редакция, с позоваване на последващата такава, без да е предвидено ретроактивното й действие, са очевидно неправилни. Няма основание за подвеждане на казуса под действието на новата норма на чл.29а ЗМСМА, като становището на въззивния съд не е определящо, нито е защитено със съдебна практика.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: въззивният съд е приел, че процесното уволнение е незаконно на две основания, всяко от които само по себе си води до този резултат от спора:
1.Не е спазен двумесечният срок за налагане на наказанието по чл.194, ал.1 КТ – от данните по делото се установява, че на датите на съставянето на констативните протоколи на назначената от кмета комисия за неявяването на ищеца на работа, са проведени разговори с кмета на общината, при които е установено, че ищецът не е уведомил кмета за причината за отсъствието си. Или още на датите на извършване на нарушенията, изразяващи се в неявяване на работа без уважителна причина, кметът на общината е узнавал за тях. Последното от извършените нарушения е от 10.07.17 г., а заповедта за уволнение е издадена и връчена на ищеца на 14.09.17 г., след изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушенията.
2.Тр. правоотношение с ищеца е прекратено от кмета на общината без да е направено предложение за това от председателя на общинския съвет, както изисква чл.29а, ал.2 ЗМСМА, ред. към момента на уволнението. Това изискване е прецизирано с последващата редакция на чл.29а / от 2018 г./, като е изяснен смисъла му чрез изричното посочване, че възникването и прекратяването на тр. правоотношение със служителите от звеното, подпомагащо работата на общинския съвет, става само със съгласието на председателя му. Въззивният съд е приел за неоснователно позоваването на ответника на р. по гр.д. №4838/13 г. на четвърто г.о. на ВКС / на което ответникът – касатор се позовава и сега/, защото то се отнася за прекратяване на тр. договор със срок за изпитване по чл.71 КТ.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват:
С първоинстанционното решение исковете по чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ са уважени, поради констатирано нарушение на специалното изискване на чл.29, ал.2 ЗМСМА. В исковата молба ищецът се е позовал на изтичане на срока по чл.194, ал.1 КТ и е поддържал това оплакване срещу уволнението, при конкретните факти по делото, и в отговора си на въззивната жалба, подадена от ответника. Затова въззивният съд допустимо се е произнесъл за спазването на срока по чл.194, ал.1 КТ, като основание за отмяна на извършеното уволнение, наведено от ищеца с исковата молба и поддържано в отговора на въззивната жалба – ТР №1/13 г. ОСГТК, т.2- и няма вероятност решението му да е недопустимо съгл. чл.280, ал.2 ГПК.
Не са налице и основанията по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Решението на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №4838/13 г. е постановено по въпроса: Императивно ли е изискването на чл. 29а ЗМСМА при освобождаване от длъжност на служител от звено по чл. 29а, ал. 1 ЗМСМА да е направено предложение от Председателя на Общински народен съвет в хипотезата на чл. 71, ал. 1 КТ? и отговорът е даден конкретно за тази хипотеза. В настоящия случай е оспорено дисциплинарно уволнение на служител, подпомагащ дейността на ОбС, поради което с оглед различния предмет на спора, не е налице противоречие на въззивното решение с посоченото от касатора решение на ВКС.
Смисълът на актуалната към уволнението разпоредба на чл.29, ал.2 ЗМСМА е изяснен с езиковото й и историческо тълкуване, като е използвана по –ясната и категорична, според въззивния съд, последваща редакция на разпоредбата на чл.29а, ал.6 ЗМСМА, без с това да й е придадено непредвидено в закона обратно действие. Затова не може да се сподели доводът на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение, свързан с прилагането на новата разпоредба към факти, осъществени преди приемането й.
По поставените в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въпроси, свързани с тълкуването на разпоредбата на чл.29а, ал.2 ЗМСМА за случаи като процесния, наистина няма практика на ВКС. Тази разпоредба, обаче, не е единствената, обусловила изхода на спора / според посоченото по-горе/ – затова отговорът на свързаните с нея въпроси не е от решаващо значение за конкретния спор, тъй като няма да доведе до промяна в изхода му и не обосновава допускане на обжалването на въззивното решение.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №908/18 г. от 23.05.18 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: