ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 941
гр. София, 21.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията М. Георгиева гражданско дело № 2396 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК /редакция до изм. с ДВ бр.86 от 27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Е. М., чрез адв. Д. Е., срещу въззивно решение № 289/16.03.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 1755/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което частично е изменено решение № 1336/21.04.2016 г. по гр. д. № 16778/2014 г. на Пловдивския районен съд и режимът на лични отношения между бащата Д. Г. А. и детето М. Д. А. до навършване на 14- годишна възраст на детето е определен да се осъществява всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, без присъствие на психолог. Първоинстанционното решение в останалата му част, с която е определен режимът на лични контакти между бащата и детето през летния сезон, е потвърдено.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е недопустимо като постановено по иск, предявен от страна, която не е активно легитимирана, а в условия на евентуалност се твърди, че обжалваното решение е необосновано, поставено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателката сочи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ активно легитимирана ли е дирекция „Социално подпомагане“ да иска промяна в режима на личните отношения на родител с дете; 2/ ако при първоначалното определяне на режима на лични отношения между родителя и детето са предвидени защитни мерки по чл.59, ал. 8 СК, трябва ли съдът да изследва има ли изменение на обстоятелствата, при които са определени тези мерки; 3/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, или може да изгради изводите си само на част от тях, без да обсъжда другите в пълнота; 4/ как следва да се прилага критерият за „висшият интерес на детето“ при определяне режима на лични отношения между дете и родител, ако последният е упражнил насилие спрямо детето и длъжен ли е съдът в тези случаи да предвиди мерки по чл. 59, ал. 8 СК при осъществяване режима на лични контакти.
В изложението се поддържа, че решаващите изводи на съда по въпроси № 2, № 3 и № 4 са в противоречие със задължителната съдебна практика – приложени са решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Разрешението на въпрос № 1 според страната е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание за касационен контрол по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – Д. А., представляван от адв. Р.А., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С решение № 3258/30.09.2011 г. по гр.д. № 5689/2009 г. Пловдивският районен съд е предоставил упражняването на родителските права спрямо детето М. Д. А. на майката М. Е. М., като е определил режим на лични отношения на детето с баща му Д. Г. А., както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 16.00 часа, без преспиване, в присъствието на служител от отдел „Закрила на детето” при дирекция „Социално подпомагане“- П. /ДСП/, както и за две седмици през лятото, без присъствието на служител от ДСП-П..
Настоящото производство е образувано по искане на дирекция „Социално подпомагане“- П. за частична промяна на режима за лични контакти, с оглед невъзможността той да се изпълнява така, както е постановен с решението по гр.д. № 5689/2009 г. на РС- Пловдив – в присъствие на служител от ОЗД в съботния и неделния ден. Първоинстанционният съд е приел, че са налице обстоятелства, обуславящи исканата промяна и че режимът на лични контакти между детето и бащата трябва да се осъществява така: до навършване на 14- годишна възраст на детето – всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа в присъствието на психолог от Център за психологическа консултация „Ф.“ – [населено място], на място посочено от психолога, като разноските за това се поемат от двамата родители по равно; и две седмици с преспиване през лятото по взаимно съгласие между родителите, а ако такова не бъде постигнато – от първи до четиринадесети юли всяка година; след навършване на 14 – годишна възраст на детето – от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя с преспиване, както и три седмици с преспиване през лятото по взаимно съгласие между родителите, а ако такова не бъде постигнато – от първи юли до двадесет и първи юли всяка година.
По подадената от бащата Д. А. въззивна жалба, Пловдивският окръжен съд е приел, че процесуалната легитимация на ДСП – П. в производството следва от изрично предвидената с нормата на чл.59, ал.9 СК възможност, при изменение на обстоятелствата, мерките за лични отношения с детето да се променят по искане на дирекция „Социално подпомагане”. На следващо място е прието за установено, че определеният с предходното съдебно решение режим на лични контакти – срещите между родителя и детето да се провеждат в присъствие на служител от ДСП в неработно за дирекцията време /събота и неделя/ – е бил неизпълним и са налице предпоставки за промяната му. Същевременно, при изграждане на преценката си за подходящия режим на общуване между бащата и детето, въззивният съд е отчел възрастта на детето към датата на постановяване на въззивното решение, взел е предвид социалния доклад и е констатирал факта, че спрямо бащата има наложени мерки по ЗЗДН, ограничаващи контактите му с М., заради упражнено домашно насилие по отношение на дядото на детето по майчина линия. Посочено е обаче, че между детето и баща му има наченки на синдром на родителско отчуждаване, а за да се предотврати това състояние е необходимо да се изградят пълноценни взаимоотношения между двамата, детето да опознае баща си и да се привърже към него. С оглед на това е направен извод, че определеният от първата инстанция режим на лични контакти в присъствието на трето лице – психолог, не е съобразен с интересите на детето. Решението на РС е изменено в тази част, като е определено срещите между бащата и детето да се осъществяват всяка първа и четвърта събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа без присъствие на психолог.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 вр. с чл.281, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване по първия въпрос в изложението, касаещ евентуалната недопустимост на въззивното решение. Активната процесуална легитимация на дирекция „Социално подпомагане” в настоящото производство произтича от изрично предвидената в нормата на чл.59, ал.9 СК възможност, при изменение на обстоятелствата, мерките относно положението на ненавършилите пълнолетие деца да се променят освен по искане на родителя или служебно от съда, още и по искане на дирекцията. Нормата е обща, предметът й обхваща всички мерки относно децата /т.е. не само режима на лични отношения/ и се прилага както за родените в брак, така и за родените извън брак и за осиновените деца. Същевременно, съдът не е обвързан от искането, отправено до него, именно поради възможността служебно също да образува производство, като има пълната свобода да съобрази интересите на детето с мерките, които счита, че трябва да бъдат променени. Ето защо, в настоящото производство дирекцията е процесуално легитимирана да иска изменение на определения режим на лични отношения между бащата и детето, тъй като същият е част от мерките, свързани с положението на децата при раздяла на родителите. Нормата на чл.59, ал.9 СК е изрична, ясна и не се нуждае от тълкуване, което изключва приложното поле на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол.
Налице са сочените от страната предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /ред. до изм. с ДВ бр.86 от 2017 г./ за допускане на касационното обжалване по останалите въпроси в изложението, които са обусловили решаващата воля на съда и обобщени свеждат до критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя и детето; за задължението на съда при искане за изменение на мерките, служебно да следи за интереса на детето, за необходимостта от прилагане на защитни мерки по чл.59, ал.8 СК с оглед особеностите на конкретния случай и в тази връзка преценката да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за постановяване на промяна в определените преди това мерки за лични отношения между родителя и детето. Решаващите изводи на въззивната инстанция по тези въпроси са изградени в противоречие с практиката на ВКС, на която жалбоподателката се позовава – т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и постановените по реда на чл.290 ГПК – решение №147/ 04.06.2014 г. по гр.д.№1557/2014 г. ІІІ г.о., решение № 164/10.06.2014 г. по гр.д.№ 196/2014 г. ІІІ г.о., решение № 217 /27.05.2015 г. по гр.д.№ 6851/2014 г. ІVг.о., решение № 36/20.03.2015 г. по гр.д.№ 4794/2014 г. на ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 289 от 16.03.2017г., постановено по възз. гр. д. № 1755/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
УКАЗВА на жалбоподателката М. Е. М., че в едноседмичен срок от връчване на съобщението, следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 30.00 лева и да представи платежния документ по делото. В противен случай касационната жалба ще й бъде върната и производството по делото прекратено.
В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.