О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
ГР. София, 22.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.06.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1028/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Министерство на външните работи/МВнР/ срещу въззивното решение на Градски съд София/ГС/ по гр.д. №11757/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени исковете на В. П. срещу касатора с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „ гл. специалист”, извършено на осн. чл.325, т.3 КТ със заповед, връчена на 27.01.17 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2 ГПК.
Намира, че в противоречие с ТР №6/13 г. ОСГК е решен значимия за спора въпрос: Представянето на копие от една трудова книжка доказва ли пълно и главно факта на оставане без работа на работника/служителя? – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Очевидната неправилност на въззивното решение по чл.280, ал.2 ГПК касаторът също обосновава с неспазването на ТР №6/13 г. и с неправилните изводи на въззивния съд, че е доказано оставането без работа на ищеца за периода, за който му е присъдено обезщетението по чл.225, ал.1 КТ.
Според касатора от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК е въпросът за тълкуването и прилагането на Закона за дипломатическата служба в случая, защото ищецът е служител по чл.4,т.3 от този закон.
По допускане на обжалването ВКС намира следното:
Въззивният съд е уважил исковете по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, като е приел, че длъжността на ищеца не попада в никоя от изчерпателно посочените хипотези на чл.68, ал.1,т.1-5, вр. с ал.3 и 4 КТ.
Срочният трудов договор по чл. 68, ал. 4, вр. с, ал. 1, т. 1 КТ може да се сключва по изключение за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер за срок най-малко една година или за по-кратък срок, но по писмено искане на работника или служителя. Съгласно легалната дефиниция на §1, т.8 от ДР от КТ, изключение по смисъла на чл. 68, ал.4 КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Срочният трудов договор по чл. 68, ал.4 вр. ал.1, т.1 КТ със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. Срочният трудов договор, сключен в нарушение на изискванията по чл. 68, ал.4 КТ се смята за сключен за неопределено време на основание чл. 68, ал.5 КТ. Допълнителното споразумение към трудовия договор, с което срокът на договора е продължен, по естеството си се явява втори срочен трудов договор със същия работник за същата работа, тъй като се уговаря нов срок, след изтичането на първия. Повторност по смисъла на чл. 68, ал.4 КТ винаги е налице, когато се уговаря нов срок на трудовия договор за работа, която няма временен, сезонен или краткотраен характер, независимо дали уговорката за новия срок е обективирана с продължаване на срока на сключения срочен договор или със сключване на нов, втори срочен трудов договор. И в двата случая е необходимо да са спазени изискванията на чл. 68, ал.4, предл. последно КТ, за еднократност при подновяването на срочния трудов договор с минимален срок от една година (решение по гр.д. 2012/15 г., ВКС, IV г.о. и решение № 145/29.06.2016 г., гр.д. 593/2016 г., ВКС, ІІІ г.о). Затова в случая, при сключените от страните допълнителните споразумения от 17.12.2012 г., 21.12.2013 г., 21.12.2013 г., 19.12.2014 г., 29.12.2014 г., 12.06.2015 г., 15.12.2015 г. и 05.01.2016., с които едновременно се изменя размерът на трудовото възнаграждение и се продължава срокът за заемане от ищеца на длъжността „главен специалист“ в Дирекция „Сигурност“ към МВнР, на която е назначен за срок от 1 година с първоначалния срочен трудов договор, този договор по силата на чл. 68, ал.5 КТ се е превърнал в безсрочен.
Постановление № 66 на МС от 28.03.1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации основно регламентира възможност в бюджетните организации да се назначават лица по трудов договор за извършване на работи, необходими за съответната организация, извън утвърдената численост на персонала, без да предвижда същите назначения да са по срочни трудови договори, т.е. не урежда изключение съгласно чл. 68, ал.4 КТ.
Изключение по чл. 68, ал.4 или ал.5 КТ не е налице и поради неприложимост на особените разпоредби на Закона за дипломатическата служба, допускащи срочност на договора към заеманата от ищеца длъжност. Според чл. 4, т.1 – т.3 ЗДСлужба, служителите в дипломатическата служба са три категории: дипломатически служители, които са държавни служители с дипломатически ранг, държавни служители без дипломатически ранг и работници или служители по трудово правоотношение. За да осъществява дейността си на дипломатическа служба в чужбина, всеки от тези служители получава задгранично назначение и се командирова дългосрочно при условията и реда на чл. 61, ал.1 ЗДСлужба. Съгласно следващата ал.2, задграничното назначение е „преназначаване с негово писмено съгласие за определен срок на друга длъжност от единното длъжностно разписание, определена за дългосрочно командироване“. Задграничният мандат (срокът, за който служител в дипломатическа служба може да бъде командирован) е 4 години, с възможност за продължаване, по изключение, за 1 година – чл. 62 ЗДСлужба. За да започне служителят да осъществява дейността си, освен получаването на задгранично назначение, следва да разполага и с издадена от МВнР заповед за дългосрочно командироване – чл. 65 ЗДСлужба. Дългосрочната командировка на служител се прекратява окончателно от министъра, при изтичане на задграничния мандат – чл. 68 ЗДСлужба. За заеманата от ищеца длъжност не намира приложение никоя от обсъдените специални норми относно започването, осъществяването и прекратяването на изпълнението на трудовите функции за служител в дипломатическа служба при задграничен мандат, която да дерогира прилагането на общите разпоредби на Кодекса на труда, съгласно чл. 5 от ЗДСлужба.
По иска с пр. осн. чл.225, ал.1 КТ въззивният съд е приел, че оставането на ищеца без работа за процесния период е доказано от констатацията по представената трудова книжка и искът е основателен за посочения в решението размер, съобразен с брутното тр. възнаграждение на ищеца.
Не се установява противоречие с ТР №6/13 г. ОСГК на приетото от въззивния съд по поставения от касатора въпрос за доказване на факта на оставане на ищеца без работа, след прекратяване на тр. му договор, чрез констатация по представената трудова книжка /л.173 от делото на РС и л.33 от делото на ГС/. В ТР №6/13 г. е прието, че фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в тр. книжка на ищеца, която е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства. Затова неоснователно е и позоваването от касатора на очевидна неправилност на въззивното решение във връзка с изводите на съда за доказаност на факта на безработица в случая.
Поставеният от касатора въпрос по тълкуване и прилагане на ЗДСлужба не обосновава допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото е застъпен в практиката на ВКС, на която въззивното решение съответства. В р. по гр.д. №762/11 г. на трето г.о. на ВКС е прието, че правомощие на МВнР е да прекрати тр. правоотношение на осн. чл.325, ал.1,т.3 КТ, поради изтичане на неговия срок в хипотезата на чл.61,ал.2 от ЗДСлужба. Съобразно изричната възможност, предвидена в тази разпоредба, страните постигат съгласие работникът или служителят да изпълнява длъжност, предвидена в единното длъжностно разписание за дългосрочно командироване, т.е. за определен срок. Съответно на този специален начин на възникване на срочно тр. правоотношение, то може да бъде прекратено на осн. чл.325, т.3 КТ.
За ищеца в случая няма данни да е работил при задграничен мандат, затова на осн. чл.5 ЗДСлужба са приложими разпоредбите на чл.68,ал.4 и 5 КТ за изключителност и еднократност при подновяване на срочния тр. договор с минимален срок от една година – р. по гр.д. №2012/2005 г. на четвърто г.о./погрешно цитирано като №2012/15 г. в р. по гр.д. №593/16 г. на трето г.о. на ВКС, на което се е позовал въззивният съд/.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №11757/17 г. от 7.12.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: