О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 903
гр.София, 19.12.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1226 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. К. Й., чрез процесуален представител адв.Р., срещу решение от 31.10.2017г., постановено по в.гр.д.№301/2017г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение от 03.02.2017г. по гр.д.№82/2015г. на Старозагорски окръжен съд за уважаване на предявения от Е. И. Е. срещу М. К. Й., С. Д. К. и И. Е. И. иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.17 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата Е. И. Е., чрез процесуален представител адв. Л., който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е прието за установено по отношение на М. К. Й., С. Д. К. и И. Е. И., че сключеният на 20.03.2000г. с н.а. №124/2000г. договор за покупко-продажба на недвижим имот в полза на трето лице по чл. 22 ЗЗД, подробно описан, представляващ апартамент в гр.Ст.Загора, е нищожен в частта, с която Е. И. Ж. е закупил имота в полза на М. К. Й. с цел да я надари, като привиден/симулативен/, а прикритата сделка е продажба с купувач – ответника М. К. Й..
Въззивният съд е приел, че предявеният от ищеца иск за разкриване симулативността на бенефициарната уговорка не се явява иск за обявяване нищожността на самата покупко-продажба. Посочил е, че в конкретния случай не е налице иск за абсолютна симулация на покупко-продажбата. Съдът е приел, че се касае за твърдяна симулативна уговорка в частта й не за продажбата, а за приетата „с цел дарение“ собственост, т.е от симулацията е засегната само една част от сделката, като принципно страните желаят прехвърлянето на собствеността.
Касаторът сочи в изложението по 284, ал.3, т.1 ГПК, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с ТР №1/17.07.2001г. на ВКС, по следните въпроси: 1 “допустимо ли е съдът да не отговори с диспозитив на искането за разкриване на относителна симулация на основание чл.26, ал.2 ЗЗД като не посочи вида недействителност“; 2 “следва ли в своето решение съдът да дефинира вида сделка с оглед разграничението между сделка, сключена при заобикаляне на закона и привидна сделка, с оглед точното прилагане на чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.17, ал.1 ЗЗД“ и 3 “в правомощията на въззивния съд ли е да се произнесе по всички обосновани оплаквания на въззивника, като извърши собствена оценка на събраните доказателства във връзка с твърденията на страните и изложи собствени мотиви по основателността на предявените претенции“
Първият от поставените от касатора въпроси предпоставя да е постановено решение с диспозитив, в който не е посочен видът на недействителността, което не кореспондира със съдържанието на решението по конкретното дело. Това се отнася и до втория от поставените от касатора въпроси. Видно от съдържанието на атакуваното решение, въззивният съд е приел, че съдът е сезиран с иск за привидност на клауза на процесния договор и по такъв иск се е произнесъл. Поради това не може да се приеме, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд. Третият от поставените от касатора въпроси също не отговаря на изискванията за общо основание. Въззивният съд не е приел, че няма посочените в питането правомощия, а и видно от съдържанието на касационната жалба в нея няма релевирани такива оплаквания, и поставеният въпрос не кореспондира с конкретно оплакване в касационната жалба за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на релевирани във въззивната жалба доводи, респ. в неизлагане на собствени мотиви по спора. Отделно от това, по поставените въпроси не е налице соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване – не е посочена задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, на която касаторът счита, че въззивното решение противоречи. Посочено е ТР №1/17.07.2001г. на ВКС, но то е постановено относно някои въпроси на касационното производство.
Касаторът сочи в изложението по 284, ал.3, т.1 ГПК, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: „следва ли при договор, сключен по реда на чл.22 ЗЗД третото лице /бенефициента/, което е извън кръга на договарящите се, да се споразумее с уговарящия /стипулант/ и обещателя /комитент/, да прикрият действителната сделка между тях с друга, привидна, както на действителната, прикритата, така и на привидната, симулативната сделка“. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд. О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от от 31.10.2017г., постановено по в.гр.д.№301/2017г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: