ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 322
гр. София, 08.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4108 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК /редакция до изм. с ДВ, бр.86/27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4013/18.08.2017 г. на К. Д. Д., чрез адв. И. М., против въззивно решение № 134/05.07.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 2/2017 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено в обжалваната му част решение № 165/15.07.2016 г. по гр. д. № 5/2016 г. на Габровския окръжен съд. С атакувания съдебен акт са отхвърлени предявените от жалбоподателя против [фирма] – [населено място] искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 2397,44 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени от настъпил на 07.03.2015 г. в хотелски комплекс „Чифлика” – [населено място] травматичен инцидент с ищеца, при който той е получил телесна увреда – счупване на бедрената кост на десния долен крайник и на основната фаланга на 4-ти пръст на лявата ръка.
В жалбата са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение като произнесено по просрочена въззивна жалба, както и за неправилност на съдебния акт.
В представеното от касатора изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационния контрол се обосновава с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и по въпросите: 1/ следва ли фингираното призоваване и връчване на съдебни книжа на юридическо лице по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК да се предхожда от опити за връчване на физическите лица, които формират състава на неговите управителни и/или представителни органи, или е достатъчно длъжностното лице по призоваване да установи, че на посочения съдебен адрес няма такова дружество и няма лице, което да получи книжата; 2/ допустимо ли е въззивният съд да основава решението си на факти и обстоятелства, които не са въведени в процеса с писмения отговор на ответника в предвидените процесуални срокове и на документи, които не са приобщени като доказателства по делото; 3/ допустимо ли е въззивният съд да събере доказателства, които са допуснати от първата инстанция, но които страната не е представила поради процесуална небрежност.
По първия въпрос се твърди, че въззивното решение противоречи на постановените от ВКС – решение № 16/05.02.2015 г. по т.д. 3197/2014 г. на I г.о., решение № 22/07.02.2011 г. по т.д. 948/2010 г. на II т.о., определение № 133/25.02.2014 г. по ч.т.д. 397/2014 г. на II т.о., определение № 546/11.07.2011 г. по ч.т.д. 408/2011 г. на II т.о., решение № 106/24.06.2010 г. по т.д. 125/2010 г. на II т.о., решение № 604/28.11.2008 г. по т.д. 324/2008 г. на I т.о., решение № 134/17.05.2013 г. по гр.д. 2498/ 2013г., I г.о. на ВКС.
По втория и третия въпрос, които касаят приложението на нормите на чл.133, чл.266, ал.1 ГПК и концентрационното начало в гражданския процес, се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като касаторът твърди противоречие на въззивното решение с постановените по реда на чл. 290 ГПК – решение № 230/11.02.2013 г. по т.д. №1090/2011 г., II т.о., решение № 5/20.01.2012 г. по гр.д. № 822/2011 г., II г.о., решение № 67/06.07.2010 г. по т.д. № 898/2009 г. на I т.о., решение № 228/20.12.2010 г. по т.д. № 530/2010 г. на II т.о., решение № 290/ 15.08.2011 г. по гр.д. №1211/2010 г., I г.о. на ВКС.
Ответникът по жалбата [фирма] – [населено място], представлявано от управителя К. А., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол.
Касационната жалба е допустима в частта по предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В частта, с която се атакува постановеното въззивно решение по иска за имуществени вреди, предявен с исковата молба за сумата 2 554 лева – касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, предл. 1-во ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В случая, претенцията на ищеца за присъждане на имуществени вреди от непозволено увреждане попада сред изрично посочените от законодателя изключения, регламентиращи достъпа до касационен контрол с оглед цената на иска, поради което производството пред ВКС в тази му част и по този иск следва да се прекрати.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че К. Д. е бил гост на хотелски комплекс „Чифлика” – [населено място], който се управлява и стопанисва от ответното дружество [фирма]. Ищецът, заедно със съпругата си и компания от приятели, пристигнали и се настанили в хотела на 06.03.2015 г. Същата вечер, след като компанията празнувала в ресторанта, Д. претърпял инцидент – подхлъзнал се и паднал на външните стълби на хотела, при което получил телесна увреда – счупване на дясната бедрена кост на крака и на основната фаланга на 4-ти пръст на лявата ръка.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли исковете, въззивният съд е посочил, че основният спорен въпрос по делото касае установяване на причината за настъпване на инцидента. В тази връзка, за да обоснове извода си за липса на противоправно поведение от страна на служители на ответното дружество /при твърдения за изграждане на стълбището в несъответствие с техническите изисквания, необезопасяването му с парапет и непочистването му от снега/ и за настъпване на инцидента изцяло по вина на ищеца /некоординирани движения на лицето вследствие на употребен алкохол/, въззивният съд е допуснал и събрал поисканите с въззивната жалба на дружеството-ответник доказателства. Счел е, че действително отговорът на исковата молба е подаден след срока по чл.131 ГПК, че не е искано възстановяване на срока за процесуалното действие, но че както за пропускането на този срок, така и за неучастието на ответната страна в проведените пред първата инстанция съдебни заседания, в т.ч. и за събирането на допуснатите й доказателства, са били налице особени непредвидени обстоятелства – заболяване и лечение на управителя на дружеството. Прието е освен това, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е уважил молбата на ответника за отлагане на съдебното заседание от 05.07.2015 г., при наличие на представен болничен лист, удостоверяващ препятствие и невъзможност за лицето, представляващо дружеството, да се яви в съдебното заседание. Изложени са мотиви, че страната не е могла да организира защитата си и да представи доказателствата си по обективни причини, а не поради процесуална небрежност, поради което събирането им във въззивното производство е допустимо. При това положение, исканията във въззивната жалба са уважени и съдът е допуснал разпита на посочените от ответното дружество свидетели и изслушването на експертизи. Възраженията на ищеца, че доказателствените искания на ответника са преклудирани, са счетени за неоснователни. Във въззивното производство ответното дружество за първи път е конкретизирало с факти и обстоятелства възражението си за съпричиняване на вредата, респ., че увреждането на ищеца е настъпило изцяло в резултат на собственото му поведение – подхлъзването и падането на външното стълбище на хотела е станало след употребата на голямо количество алкохол, направило движенията на лицето неконтролируеми и на стълбищна площадка, водеща към басейна на хотела, при наличие на забрана за ползването му след 22 ч. през нощта. Обсъждайки новосъбраните доказателства, въззивният съд е приел, че претенциите на ищеца са неоснователни и за настъпилия вредоносен резултат не може да бъде ангажирана отговорността на ответника, тъй като не се установява неправомерно поведение на служители на ответното дружество.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, по въпросите, по които касаторът поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:
Първият въпрос в изложението касае поддържаното от касатора твърдение за евентуална недопустимост на въззивното решение като постановено по просрочена въззивна жалба. Въпросът е неотносим, тъй като по частна жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба на [фирма], с влязло в сила определение № 2/19.01.2017 г. по възз.ч.гр.д.№5/2017 г. на АС – Велико Търново е прието, че страната не е пропуснала срока за въззивно обжалване. Разпореждането на първата инстанция е отменено и делото е върнато за извършване на следващите се действия по администриране на въззивната жалба. Съдебният акт е влязъл в сила, поради което разрешеният с него процесуален въпрос не може да бъде повторно пререшаван в настоящото производство.
Вторият и третият въпроси в изложението, касаещи концентрационното начало в гражданския процес и приложението на процесуалните преклузии по чл.133 ГПК и чл.266 ГПК, са правно релевантни. Приетите от въззивния съд процесуалноправни разрешения са обусловили решаващите му изводи по предявения иск за неимуществени вреди, поради което касационният контрол на въззивното решение следва да се допусне за проверка за евентуално противоречие на съдебния акт с цитираната от касатора практика на състави на ВКС и приетото разрешение по т.4 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 134 от 05.07.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 2/2017 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен искът на К. Д. Д. срещу [фирма] за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата от 20 000 лева.
УКАЗВА на касатора К. Д. Д., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на сумата 400 лв. и да представи платежния документ по делото. В противен случай, касационната жалба ще бъде върната и производството прекратено.
В зависимост от изпълнението на указанията на съда, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 4013/18.08.2017 г. на К. Д. Д. против въззивно решение № 134/05.07.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 2/2017 г. по описа на АС – Велико Търново, в частта му, имаща за предмет предявения от касатора срещу [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди до размера на сумата от 2 397,44 лева и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази му част и по този иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.