О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
ГР. София, 22.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.02.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3763/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №14/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] установителни искове по чл.422 ГПК, вр. с чл.128 КТ – за сумата 12 089 лв., неизплатено на ищеца трудово възнаграждение за периода 14.02.13 – 11.06.15 г. , ведно с 1588 лв. –мораторна лихва за периода 14.02.13 -17.08.15 г. и законната лихва след това; вр. с чл.221, ал.1 КТ – за сумата 517,50 лв., ведно с мораторна и законна лихва и вр. с чл.224 КТ – за сумата 209,48 лв., ведно с мораторна и законна лихва.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , но е допустима само срещу въззивното решение по иска с пр. осн. чл.128 КТ и функционално обусловения от него иск за мораторна лихва върху тази главница по чл.86 ЗЗД. Останалите искове са с цена под 5000 лв. и постановеното по тях въззивно решение не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че от значение за делото са процесуалноправните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд при преценка на събраните гласни доказателства да се мотивира защо дава вяра на един свидетел, който е заинтересован в полза на една от страните по делото, а не дава вяра на другите, както и да ги прецени, заедно с всички останали доказателства по делото?
2. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства по делото, които са от значение за спора, както и доводите на страните?
Според касатора тези два правни въпроса са решени от въззивния съд в противоречие с р. по т.д. №1871/14 г. на второ т.о. на ВКС, р. по гр.д. №4604/14 г. на четвърто г.о. на ВКС, р. по гр.д. №1857/10 г. на четвърто г.о. на ВКС, всички по чл.290 ГПК и с ТР №1/13 г. на ОСГТК на ВКС.
По допускане на обжалването, ВКС намира следното: За да отхвърли иска по чл.128 КТ въззивният съд е приел, че страните са сключили на 14.02.13 г. договор за полагане на допълнителен труд при същия работодател на длъжност „ръководител отдел автотранспорт”, по четири часа дневно, при първоначално възнаграждение от 500 лв. От 1.01.15 г. тр. възнаграждение е увеличено на 575 лв. Договорът е регистриран в НАП. От постъпилата справка от НАП се установява, че ищецът е бил осигуряван и по допълнителното тр. правоотношение за целия срок на действие на договора за допълнителен труд. Договорът е прекратен едностранно от работника със заявление от 10.06.15 г., поради неизплащане на уговореното тр. възнаграждение. Със заповед на работодателя от 12.06.15 г. е прекратено допълнителното тр. правоотношение и е разпоредено на работника да се изплатят обезщетения по чл.224 и чл.221, ал.1 КТ. Прекратяването на договора за допълнителен труд е регистрирано в НАП. Според въззивния съд от показанията на св. С. се установява, че ищецът се е водил на длъжността по допълнителния тр. договор, но не е изпълнявал реално възложените му функции за тази длъжност – не е познат на работниците в отдела, а негово е било задължението да ги инструктира и да им поставя задачите за деня.Затова и работодателят не му е изплатил уговореното тр. възнаграждение. Освен това се поставя въпросът, ако е изпълнявал работата по допълнителното тр. правоотношение през определените за това 4 часа, кога е изпълнявал работата по основното трудово правоотношение за длъжността „търговски сътрудник”.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, касационно обжалване следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК и по двата поставени от касатора процесуални въпроса, поради противоречие на въззивното решение по иска с пр. осн. чл.128 КТ с посочената практика на ВКС по чл.290 ГПК и ТР №1/13 г. ОСГТК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окрижен съд П. по гр.д. №14/17 г. от 19.06.17 г. в частта по иска с пр. осн. чл.128 КТ за неплатено тр. възнаграждение и обусловения от него иск по чл.86 ЗЗД за мораторна лихва върху тази главница.
Касаторът не дължи д.т. на осн. чл.359 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на осн. чл.280, ал.2 ГПК касационната жалба на И. Б. срещу въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №14/17 г. от 19.06.17 г. в частта по исковете с пр. осн. чл.221, ал.1 КТ, чл.224 КТ и обусловените от тях искове по чл.86 ЗЗД за мораторна лихва върху двете главници, всеки един с цена под 5000 лв.
Определението, само в частта за оставяне на жалбата без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
След влизането му в сила делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване на делото в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: