О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
София, 17.07.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 5022 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 09.08.2017г. по в.гр.д.№ 1438/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 05.08.2016г. по гр.д.№ 9410/2015г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявения от Л. Д. Н. иск с правно основание чл.114, ал.1, т.1 З., вр. чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба Л. Д. Н., чрез процесуален представител адв.И., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен предявеният от Л. Д. Н. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 114, ал. 1, т. 1 З., във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 43000 лв., представляваща продажната цена по развален с обратна сила договор за покупко-продажба на л. а. „Мазда 3”, сключен на 08.09.2010 г., ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 17.07.2015 г., до окончателното й заплащане.
Настоящият съдебен състав не намира въззивното решение да е вероятно недопустимо като постановено по непредявен иск, каквито доводи се навеждат бланкетно в касационната жалба. Съдът се е произнесъл по предмета на делото – спорното материално субективно право, претендирано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска.
Въззивният съд е приел, че с разпоредбата на чл. 115, ал. 1 З. е уредена т. нар. законна гаранция, като изрично Раздел ІІ е озаглавен „Гаранция на потребителската стока”, поради което, ако друго не е уговорено между страните по продажбеното правоотношение, субективните права на потребителя могат да бъдат упражнени в 2-годишен срок от доставяне на потребителската стока. Именно в този срок може да бъде предявена и рекламацията – арг. чл. 126, ал. 1 З.. Но когато търговецът е поел задължение по т. нар. търговска гаранция по смисъла на чл. 117 З., като се е задължил да осигури съответствие на стоката с договора за продажба в допълнителен срок – в настоящия случай общо за 5 години, потребителят може да упражни предоставените и гарантираните му субективни права по чл. 112, ал. 1 З. и чл. 114, ал. 1 З., във вр. с чл. 113, ал. 3 З., като предяви рекламация в този срок – арг. чл. 126, ал. 3 З., който предписва, че ако търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката и срокът на гаранцията е по-дълъг от сроковете за предявяване на рекламацията по общия ред /в срок от 2 години/, рекламацията може да се предяви до изтичането на срока на търговската гаранция.
Установено е, че продавачът не е отстранил установените скрити дефекти в законоустановения 1-месечен срок, не е удовлетворил и второто предложение на потребителя за замяна на процесния автомобил с друг, съответен на уговореното в договора. Поради това е прието, че не е била налице друга правна възможност за изправния, добросъвестния кредитор освен да иска връщане на цената, с което по своето правно естество е упражнил потестативното си право с едностранно волеизявление да прекрати процесния договор за покупко-продажба – с две писмени волеизявления, отправени до ответното дружество; нещо повече, след изтичането на едномесечния срок от рекламацията /от уведомяването за установен дефект – арг. чл. 122 З./ без дефектната стока да е заменена или поправена, е прието, че за потребителя възниква правота да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока съгласно чл. 114 З. – арг. чл. 113, ал. 3 З.. Изложени са съображенията на съда, че след като в 1-месечния срок от рекламацията продавачът не е отстранил дефекта или заменил негодната потребителска стока, законът презумира, че това са дължи на субективна невъзможност, поради което е предвидил само две възможности за потребителя – или разваляне на договора и връщане на цената или намаляване на цената, в случай че той има интерес от това. Прието е, че този избор е предоставен изключително на потребителя и концентрацията е настъпила при предявяване на иска, предмет на настоящото производство, с който се претендират последиците на развалянето на договора за покупко-продажба. Посочено е, че от друга страна, от представените по делото сервизни поръчки е установено, че през целия период на търговската гаранция са проявявали многократно множество /над петнадесет/ скрити недостатъци в процесния автомобил, което е налагало те да бъдат отремонтирани; а съгласно правната норма, уредена в чл. 114, ал. 3 З. /нова, в сила от 25.07.2014г./ търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. След влизане в сила на тази правна норма са предявени шест рекламации – относно износването на фаровете поради некачествен материал и относно констатирания дефект, свързан с гасненето на двигателя на автомобила в движение. Прието е, че тези дефекти са съществени, тъй като застрашават безопасността на пътуващите в автомобила и останалите участници в движението по пътищата, като в значителна степен намаляват годността на автомобила да бъде ползван съобразно своето обичайно предназначение, за извличане от нейния собственик на полезните й свойства.
Посочено е, че тъй като процесният договор е бил надлежно развален от изправния кредитор, като преустановяването на договорната обвързаност на това правопрекратително основание действа обратна сила – арг. чл. 88, ал. 1 ЗЗД, всяка една от страните трябва да върне това, което е получила: купувачът – вещта, а продавачът цената.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липса на съдебна практика по въпроса: „допустимо ли е да се тълкува, че изричният двугодишен давностен срок по чл.115, ал.1 З. се удължава в случай на предоставена от търговец по договор за покупко-продажба търговска гаранция, до срока на тази гаранция“. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора въпрос съдържа в себе си характеризиране на гранационния срок като давностен, какъвто извод въззивният съд не е направил, поради което не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от това следва да се посочи, че в правната доктрина и в съдебната практика няма колебания относно императивния характер на уредбата по З., която не позволява скъсяването на двугодишните гаранционни срокове, дори да има изрично съгласие на страните /чл.115, ал.1, във вр. чл.111, ал.1 З./, а позволява удължаването им /чл.117, ал.1 З./, както и за това, че чрез търговската гранция всяко от правата на потребителя може само да се подобри, но не и да се влошава /арг. от чл.111, ал.1 З./, като такъв пример за подобрение на правото е ако се удължават сроковете, в които то може да се упражнява. Само за пълнота следва да се посочи, че са неоснователни доводите в изложението, че цитираната от въззивния съд разпоредба на чл.126, ал.3 З., според която рекламации могат да се предявяват в срока на търговската гаранция, няма отношение към предявения иск, който не е „квалифициран като предявен с правно основание чл.126, ал.3 З.“. Рекламацията по смисъла на З. е предявяване пред търговеца, на несъответствието на вещта с клаузите от договора за покупко-продажба, съчетано с претендиране на някое от възможните права, произтичащи от несъответствието, за доброволно /извънсъдебно/ удовлетворяване на претенцията. Рекламацията е същевременно и предпоставка, за да упражни потребителя правата си за разваляне на договора по съдебен ред – чл. 114 ал 1 З., в случай че търговеца откаже да удовлетвори рекламацията или в случай, че потребителят не е удовлетворен.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство в размер на 5000лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.08.2017г. по в.гр.д.№ 1438/2017г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Л. Д. Н. сумата 5000лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: