3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София, 12 декември 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 4214 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 8600/08.10.2018 г./дата на п.кл. 04.10.2018 г.- изпратена до ВКС/ на П. Д. К. против разпореждане № 1052/20.09.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 399/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е върната подадената от него частна касационна жалба с вх. № 7260/18.09.2018 г. срещу определение № 357/04.09.2018 г., постановено по същото дело.
Частният жалбоподател иска отмяна на атакуваното определение. Излага съображения по същество на спора. Твърди, че в определение № 357 от 04.09.2018 г. по гр.д. № 399/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, срещу което е подадена върната частна жалба, изрично е предвидено правото му на обжалване. Прави искане за отвод на всички съдии от ВКС, като навежда твърдения, че срещу касационния съд бил образувал гражданско дело за обезщетение на вреди. Иска делото да се гледа в друга европейска държава
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по касация – Дирекция за национален строителен контрол.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
За да се произнесе настоящия състав съобрази следното:
С определение № 357 от 04.09.2018 г. по ч.гр.д. № 399/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, предходната инстанция се е произнесла по частната жалба на П. Д. К. против определение № 597/05.06.2018 г. по гр.д. № 165/2018 г. по описа на Окръжен съд – Смолян, като я е намерила за неоснователна. С атакуваното определение Окръжен съд – Смолян е оставил без разглеждане жалбата на П. Д. К. с мотивите, че същата е процесуално недопустима поради просрочие. Въззивният апелативен съд е изложил подробни и обосновани мотиви защо намира оплакванията на жалбоподателя за несъстоятелни, в резултат на което е оставил частната жалба без уважение.
Срещу постановеното въззивно определение е подадена частна касационна жалба. С атакуваното в настоящото производство разпореждане въззиният съд се е позовал на дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 2 на ТР № 3/12.07.2005 г. на ОСГК на ВКС и е приел, че функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебен изпълнител е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба е неоснователна.
На първо място следва да се отбележи, че не съществува правна възможност, след като Върховния касационен съд е сезиран, да не се произнесе по направено пред него искане. Още повече, че по делото не се съдържат никакви данни за наличие на предявен иск срещу касационния съд. Нещо повече, съдиите във Върховния касационен съд не са служители на съда и не са заинтересувани от изхода по делото. Би било налице основание за отвод единствено в случай, ако е заявена претенция, основаваща се на акт на ВКС и последваща жалба от лицето по това образувано дело е разпределена на същия състав, чийто акт е послужил като основание на исковата претенция. В случая както вече беше посочено липсват всякакви данни относно твърдяното дело между жалбоподателя и ВКС. Освен това не съществува процедура, по която Съдът на ЕС да е компетентен да определя съд в друга държава членка за разглеждане и произнасяне по същество по подадената частна жалба.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 3/12.07.2015 г. по тълкувателно дело № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е едноинстанционно и в него окръжният съд действа като контролно – отменителна, а не като въззивна инстанция. Предвид характера на производството актът, с който окръжният съд се произнася по съществото на подадена жалба срещу действия на съдебния изпълнител, е окончателен и не подлежи на обжалване по силата на чл. 437, ал. 4 ГПК. Последващ инстанционен контрол върху акта на окръжния съд, постановен в производство за обжалване действията на съдебния изпълнител, е възможен и допустим само в хипотезата, когато окръжният съд не е разгледал жалбата по същество, а е оставил същата без разглеждане и/или е прекратил производството като недопустимо. В посочената хипотеза функционално компетентен да разгледа частната жалба срещу определението на окръжния съд за оставяне на жалбата без разглеждане и/или за прекратяване на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, чийто акт е окончателен и не подлежи на инстанционен контрол от страна на Върховния касационен съд. В трайната практика на ВКС – напр. определение № 65/21.03.2016 г. по ч. гр. д. № 1026/2016 г. на ВКС, ІІ г. о., определение № 86/27.03.2017 г. по ч. гр. д. № 792/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 188/04.07.2016 г. по ч. гр. д. № 906/2016 г. на ВКС, І г. о., определение № 148/13.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1583/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 294 от 29.05.2017 г. по ч.т.д. № 941/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че поради непроменения характер на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител постановките в Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС са запазили действието си и след влизане в сила на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. Връщането на частната касационна жалба по същество произтича от липсата на уредена в закона възможност за обжалване на определението, поради което не могат да бъде споделени доводите на жалбоподателя за отказ от правосъдие и възпрепятстване на защитата му.
Процесуално-правните разпоредби са императивни и съдът и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с тях. В тази връзка обстоятелството, че в определение № 357/04.09.2018 г. по ч.гр.д. № 399/2018 г. Апелативен съд – Пловдив е указал на страната, че постановеното определение подлежи на обжалване в пред ВКС, не може да преодолее липсата на процесуален ред за разглеждане на частна жалба с вх. № 7260/18.09.2018 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 1052/20.09.2018 г. по в.ч.гр.д. № 399/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е върната частната касационна с вх. № 7260/18.09.2018 г., подадена от П. Д. К. против определение № 357/04.09.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 399/2018 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: