О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
Гр.София, 05.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.11.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2151/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №12815/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Д. Г. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „мениджър човешки ресурси”, извършено на осн. чл.325, т.1 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, са решени въпросите от предмета на спора:
1.Има ли право въззивната инстанция да разглежда и обсъжда доводи за факти, наведени за първи път с въззивната жалба?; 2. Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения на ответника?; 3. Допустимо ли е доказване на съгласието относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение с всички доказателствени средства?
Намира, че въпросът: Следва ли при прекратяване на тр. правоотношение на осн. чл.325, ал.1,т.1 КТ да е налице писмено съгласие относно датата на прекратяване на тр. правоотношение? – е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Според касатора нормата на чл.325, т.1 КТ е неясна и следва да се създаде практика по прилагането й. Неяснотата се състои в изискванията към съдържанието на писменото волеизявление на страните по чл.325, т.1 КТ и ВКС следва да се произнесе дали съгласието им по отношение на датата на прекратяване на тр. правоотношение следва да е в писмена форма, особено в случаите, когато служителят не е посочил такава дата в заявлението си за прекратяване на договора по взаимно съгласие.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват:
Във връзка с първия от въпросите, поставени в контекста на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, ВКС констатира, че твърдението за непостигнато от страните писмено съгласие относно момента на прекратяване на тр. правоотношение е въведено от ищцата с молба от 28.03.16 г., с която по указание на първоинстанционния съд е взела становище по проектодоклада и отговора на исковата молба, преди първото по делото заседание. Или въпросът на касатора не отговаря на данните по делото и затова не обосновава общото основание за допускане на обжалването по см. на чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г., за което е възразила в отговора си и ответницата по жалба.
Във връзка с втория от въпросите, поставени в контекста на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че не е разгледано от въззивния съд своевременно направеното възражение за погасяване по давност на иска за отмяна на уволнението. Давността тече от прекратяването на тр. правоотношение, настъпило на уговорената от страните дата -14.10.15 г., а заповедта за прекратяване на тр. правоотношение, връчена на ищцата на 12.11.15 г. има само констативно значение.
Въззивният съд наистина не е разгледал възражението за давност на ответника по иска, но след като е приел по същество, че не е налице постигнато от страните взаимно съгласие за прекратяване на тр. правоотношение от определена по -ранна дата, предхождаща връчването на заповедта за прекратяване на тр. правоотношение на 12.11.15 г.. Затова, макар с необсъждане на възражението за давност да е допуснато процесуално нарушение, то в случая – при решаващите изводи на въззивния съд за основателност на иска поради липса на посоченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на тр. правоотношение по чл.325,т.1 КТ – не е съществено и не обуславя допускане на обжалването.
Във връзка с третия от въпросите, поставени в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, касаторът цитира решение по гр.д. №5467/14 г. на ВКС, трето г.о. В него и в решенията по чл.290 ГПК, цитирани там при допускане на обжалването / по гр.д. №565/10 г. на трето г.о. и по гр.д. №278/11 г. на четвърто г.о./, е акцентирано върху писмената форма на волеизявленията, с които се постига писмено изразеното взаимно съгласие по чл.325, т.1 КТ.
В р. по гр.д. №565/10 г. на трето г.о. на ВКС е посочено: Съгласно чл. 325, т. 1, изр. първо КТ трудовият договор се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Това означава, че двете насрещни волеизявления на страните, както предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, така и приемането на същото, е необходимо да са изразени писмено. Писмената форма е условие за действителността им. Не е възможно формиране на взаимно съгласие за прекратяване на трудов договор чрез устни волеизявления на двете страни или на едната от тях. Всяка от страните трябва да изрази волята си за прекратяването на трудовия договор ясно, категорично и безусловно. Взаимното съгласие се счита постигнато в момента, когато съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор.
В р. по гр.д. №278/11 г. на четвърто г.о. на ВКС е прието, че основанието по чл. 325, т. 1 КТ е взаимно съгласие на страните. Взаимното съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният между тях трудов договор да престане да съществува. Взаимното съгласие се отнася и до датата, от която трудовият договор се прекратява. Несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяването на трудовия договор означава липса на взаимно съгласие. Страната, към която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено се смята, че предложението не е прието. Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор. Спазването на седемдневния срок за отговор на предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие може да се установява с всички допустими доказателства, включително и със свидетелски показания, защото това обстоятелство няма отношение към съществуването на писмено съгласие за прекратяване.
Или взаимното писмено /като форма за действителност/ съгласие на страните по чл.325, т.1 КТ се отнася и до / включва и/ датата на прекратяване на тр. правоотношение, според цитираната по-горе практика на ВКС, на която въззивното решение съответства. Изхождайки от смисъла на цитираната практика на ВКС, изразът „ с други доказателствени средства”, използван в р. по гр.д. №5467/14 г. на трето г.о. на ВКС, очевидно не означава „ с всички допустими доказателства, вкл. и със свидетелски показания”, според приетото в р. по гр.д. №278/11 г. на ВКС, четвърто г.о. И в двете решения изискването за писмена форма на взаимното съгласие е безпротиворечиво застъпено.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,тн.1 ГПК. Поставеният в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК правен въпрос пък е застъпен в цитираната по –горе практика на ВКС по тълкуване на чл.325,т.1 КТ и затова не са налице допълнителните предпоставки за допускане на обжалването на въззивното решение на това основание.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №12815/16 г. от 25.01.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: