3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№325
ГР. София, 23.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.04.19 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №682/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на КПКОНПИ срещу въззивното решение на Апелативен съд Бургас/АС/ по гр.д. №163/18 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното и е прекратено производството по исковете на касатора срещу Н. Д., Н. Д., „Бисер” ЕООД и „Никол 008”ЕООД , с пр. осн. чл.62, чл.63, ал.2, чл.66, ал.2, чл.72 и чл.74 от ЗОПНПИ, отм., поради недопустимостта им.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС- опр. по ч.гр.д. №2462/16 г. на четвърто г.о., е решен правният въпрос от предмета на спора: Съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ, отм., извън случаите по чл.22, ал.2 от същия закон?
Касаторът намира, че от значение за спора и точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е правният въпрос: Коя е релевантната предпоставка за упражняване на правото на иск на държавата в производство по чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ, отм. – наличието на обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито или изходът от образуваното досъдебно производство?
В допълнителна молба касаторът се позовава и на настъпилите след постановяване на въззивното решение изменения на закона – със ЗИД на ЗПКОНПИ е създадена нова ал.2 на пар.5 от ПЗР на ЗПКОНПИ, която е с процесуален характер и следва да се приложи и за настоящото неприключило производство по ЗОПДНПИ, отм.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: АС е приел, че срещу първия ответник Н. Д. е образувано ДП №8/13 г. С постановление от 6.02.13 г. той е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.282, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.2, вр. с чл.93, т.1 НК, попадащо в приложното поле на чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ, отм./ закона/. В хода на гражданското дело по чл.74 от закона, образувано по искова молба от 8.07.14 г., наказателното производство за посоченото престъпление е прекратено на осн. чл.243, ал.1,т.1, вр. с чл.24 и чл.199 НПК/ поради несъставомерност на деянието/ с постановление от 21.05.15 г. на ОП Бургас, потвърдено с постановление от 7.07.15 г. на АП Бургас. С прекратяване на наказателното производство от прокурора с обратна сила се заличават последиците от всички процесуални действия спрямо лицето, в т.ч. и възникналите от постановлението за привличането му като обвиняем – или отпада абсолютната предпоставка за възникване и упражняване на правото на иск на държавата по чл.74 ЗОПДНПИ. Затова според въззивния съд производството по исковете е недопустимо и подлежи на прекратяване.
ВКС намира, че следва да допусне обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1,т.1 и ал.2, пр. последно ГПК, поради противоречието му с цитираното в изложение опр. на ВКС, четвърто г.о. по ч.гр.д. №2462/16 г. и с оглед приетите при висящност на производството по иска изменения в закона, на които се позовава и касаторът.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Бургас по гр.д. №163/18 г. от 11.10.18 г.
Държавна такса не се дължи от касатора.
Делото да се докладва за насрочване в о.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: