4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
[населено място], 15.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.04.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №5070/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. №287/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от В. К. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1 и 3 КТ – отменено е като незаконно дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „информатор приемна”, извършено на 27.06.16 г. и му е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 2956 лв. за периода 27.06.-10.11.2016 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и ал.2 ГПК.
Намира, че в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС са решени правните въпроси от предмета на спора:
1.Ползва ли се със закрилата по чл.333, ал.1 КТ работник, който е бил на работа и на работното му място му е връчена заповедта за уволнение, макар и за същия ден да има болничен лист за временна нетрудоспособност?
2.Чия е тежестта на доказване, че служителят е изпълнявал трудовите си задължения при издаден болничен лист, при положение, че в исковата молба по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ ищецът се позовава на незаконосъобразност на уволнението поради нарушена закрила по чл.333, ал.1,т.4 КТ?
3.Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си , като обсъди всички обстоятелства по делото, включително и доводите и възраженията на страните, и посочи кои релевантни на спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани? Какво следва да бъде съдържанието на мотивите към решение на всяка от инстанциите по същество?
4.При отмяна на уволнение като незаконосъобразно, работникът има ли право на обезщетение за оставане без работа, ако преди постановяване на отменената заповед за уволнение е подал предизвестие за прекратяване на трудовия договор по реда на чл.326, ал.1 КТ ?
5. От кой момент следва да се счита за прекратен тр. договор при прекратяване с предизвестие? Какъв е характерът на заповедта за прекратяване на тр. договор при прекратяването му с предизвестие / в случая от работника/.
Касаторът намира, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно по см. на чл.280, ал.2 ГПК, защото е игнорирано и не е обсъдено своевременно направеното от него възражение, че дори да се приеме, че уволнението на ищеца е незаконно, то трудовото правоотношение е прекратено на 14.07.16 г. с изтичане на срока на отправеното от него едностранно предизвестие за прекратяване на тр. договор. Това възражение е от значение за уважаване на иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ по основание / период/ и размер и необсъждането му води до необосновано и очевидно неправилно въззивно решение по този иск по см. на чл.280, ал.2 ГПК.
ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпросите, свързани с изводите на въззивния съд за основателността на иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ, поради неспазена закрила по чл.333, ал.1,т.4 КТ, от която в случая работникът – ищец се ползва.
За да уважи иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ въззивният съд е отчел следните факти: ищецът е бил в отпуск при временна неработоспособност от 30.05. до 27.06.16 г. вкл., като вторият болничен лист от 13.06.16 г. е депозиран при работодателя на 15.06.16 г., както се сочи и в отговора на исковата молба. Ищецът е отправил до работодателя молба за прекратяване на тр. договор на 14.06.16 г. От показанията на св. Г. се установява, че в деня, в който му е връчена заповедта за уволнение, ищецът не е бил на работа, работодателят го е водил в неработен ден, и се явил след обяд, когато му била връчена заповедта за уволнение. При тези данни въззивният съд е приел, че ищецът е бил в разрешен му от здравните органи с издаден болничен лист отпуск, вкл. за датата, на която му е връчена заповедта, и работодателят е бил уведомен своевременно за отпуска с депозиране на болничния лист. Работникът е уведомил работодателя за отпуска и е показал ясно, че го ползва, като не се е явявал на работа, за да изпълнява служебните си задължения. Затова следва да се приеме, че се ползва от закрилата по чл.333, ал.1,т.4 КТ, която в случая не е спазена. Само на това основание уволнението е отменено като незаконно, без спорът да се разглежда по същество – чл.344, ал.3 КТ.
Тези решаващи изводи на въззивния съд не противоречат на практиката на ВКС, цитирана към въпроси 1-3 от изложението. В случая работникът ясно е показал с неявяването си на работа за периода, посочен в болничния лист, че ползва разрешения му отпуск за временна неработоспособност. Явяването му на работното място след обяд на 27.06.16 г. , без данни да е изпълнявал трудовите си задължения, не обосновава предложения от касатора извод, че не е ползвал отпуск на този ден и закрилата по чл.333, ал.1,т.4 КТ е неприложима.
Доказателствената тежест да установи предпоставките на тази закрила е на работника, който се позовава на нея. В случая от събраните и обсъдени от въззивния съд доказателства се установява, че работникът се ползва от закрилата по чл.333, ал.1,т.4 КТ, защото към момента, в който му е връчена заповедта за уволнение е ползвал разрешения му по съответния ред отпуск за временна неработоспособност. Изводът на въззивния съд за последното е формиран след преценка на доказателствата по делото, посочени в мотивите въззивното решение, и след обсъждане на относимите към спора за закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ възражения и доводи на страните.
Обжалване на въззивното решение обаче следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпроси №4 и 5, свързани с основателността на иска по чл.333, ал.1,т.3 КТ, при данните по делото за отправеното на 14.06.16 г. от работника предизвестие за прекратяване на тр. правоотношение по чл.326, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел, че искът за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е основателен и за периода, след изтичане на срока на предизвестието и е присъдил обезщетение и за този период.
Тези изводи противоречат на р. по гр.д. №278/11 г. на четвърто г.о. на ВКС и по гр.д. №1222/15 г. на ВКС, четвърто г.о., както и на ТР №2/23.10.12 г. на ОСГК. Затова обжалване на въззивното решение следва да се допусне в частта по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.3 КТ, на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по поставените от касатора правни въпроси във връзка с този иск.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилски окръжен съд по гр.д. №287/17 г. от 3.10.17 г. в частта по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ.
ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение в частта по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.3 КТ.
Указва на касатора [фирма] да внесе в едноседмичен срок д.т. за разглеждане на касационната жалба в размер на 59,02 лв. и да представи вносен документ. В противен случай жалбата ще бъде върната.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: