5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
Гр. София, 6 юни 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 17.04.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
При участието на секретаря В. Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №893/19 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието/МП/ срещу решение на Дисциплинарната комисия към КЧСИ по дисц. дело №30/17 г., с което е отхвърлено искането на МП за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ М. П., с рег. №851, район на действие СГС. В жалбата се излагат и се поддържат в съдебно заседание оплаквания за неправилност на обжалваното решение, иска се отмяната му и постановяване на друго, с което на ЧСИ М. П. да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл.68, ал.1,т.2 ЗЧСИ – глоба около средния размер.
Ответникът по жалба ЧСИ М. П. я оспорва като недопустима, поради неотстраняване в срок на нередовностите й, и неоснователна.
Ответникът по жалба Съвет на КЧСИ я оспорва като неоснователна.
ВКС по повод на жалбата, с която е сезиран, намира следното:
По допустимостта на жалбата: ответникът ЧСИ М. П. се позовава на неотстранена в срок от жалбоподателя нередовност на жалбата, изразяваща се в невнесена държавна такса за обжалване пред ВКС. С разпореждане на председателя на четвърто г.о. на ВКС от 6.08.18 г. преписката по жалбата е върната на КЧСИ за събиране на държавна такса от 30 лв. КЧСИ е изпратила копие от разпореждането на МП и то е получено от адресата на 10.08.18 г., видно от приложената обратна разписка. Държавната такса е внесена на 15.02.19 г. и вносната бележка е представена пред КЧСИ с писмо на МП от 20.02.19 г. В разпореждането на ВКС и в писмото на КЧСИ, с което копие от това разпореждане е изпратено на МП за изпълнение на указанията, не е посочен срок за внасяне на държавната такса. Установеният в закона срок е едноседмичен, но съдът или администриращият жалбата орган следва изрично да го посочи в съобщението до жалбоподателя, като част от указанията към него, които следва да са ясни и точни. В практиката на ВКС- напр. опр. по ч.т.д. №579/10 г., е посочено, че прилагането на санкцията по чл.129, ал.3 ГПК е обусловено от надлежното уведомяване на ищеца за конкретните нередовности на исковата молба, които той трябва да отстрани, и за срока, в който това следва да бъде извършено. Същото се отнася и за констатираните нередовности на жалбата. При тези конкретни за случая данни не може да се сподели тезата на ответника по жалба ЧСИ М. П., че указанията не са изпълнени в срок, защото такъв не е даван на жалбоподателя. Затова жалбата не е нередовна и недопустима и следва да се разгледа от ВКС.
По основателността на жалбата: В обжалваното решение на ДК на КЧСИ е прието, че в искането на МП са посочени две нарушения на ЧСИ М. П. по изп.д. №20158510403528: 1. ЧСИ е нарушил разпоредбата на чл.78, ал.2 ЗЧСИ, като в уведомление до длъжника от 27.11.15 г. е посочена сума в общ размер на 30 000 лв. за разноски, без да е посочен видът им. Посочената в същото уведомление дължима сума от 29 261 лв. за такси по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ не е конкретизирана с оглед на основанието и конкретния текст на Тарифата, по който се дължи. 2.ЧСИ е нарушил разпоредбата на чл.79 ЗЧСИ като по изпълнителното дело не е изготвил сметка за дължимите такси по изпълнението, един от екземплярите на която следва да бъде връчен на длъжника.
За първото от нарушенията ДК на КЧСИ е приела, че ЧСИ М. П. е изпратил на длъжника уведомление, че изп. дело е прехвърлено при него за продължаване на изпълнителните действия и е образувано под нов номер. Към датата на уведомлението 27.11.15 г. прехвърлянето на изпълнителното дело за продължаване на изпълнителните действия от съдебен изпълнител в един и същ район не е било изрично регламентирано. И сега действащият закон – чл.427, ал.5 ГПК/ ред. ДВ бр.86/17 г./ не урежда императивно съдържанието на това уведомление. Няма правна норма, която да задължава съд. изпълнител при продължаване на изпълнителното производство да съобщава отново служебно размера на задължението. Дори в Етичния кодекс на ЧСИ – чл.19, ал.3, ясната и точна информация за задължението се предоставя по искане на страните. Затова според ДК на КЧСИ, непредоставянето на подробна, изчерпателна и точна информация за конкретното основание и произход на таксите и разноските по принудителното изпълнение в уведомлението за продължаване на изпълнителното производство не представлява нарушение на закона, вкл. на нормата на чл.78, ал.2 ЗЧСИ.
ВКС споделя тези изводи за неустановеност на първото от посочените в искането на МП нарушения. Към момента на уведомлението до длъжника за прехвърлянето на изпълнителното дело при друг съдебен изпълнител в същия район за продължаване на изпълнителните действия законът не е уреждал изрично съдържанието му. Въпреки това изпратеното уведомление отговаря на изискванията на по-късно приетия чл.427, ал.5 ГПК – с него длъжникът е уведомен за прехвърлянето на изпълнителното дело при друг ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия и за новия номер на образуваното след прехвърлянето дело. Посочен е общ размер на задължението по изп. дело, както и съставящите го задължения, вкл. разноски по изпълнителното дело в размер на 30 000 лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 29 261 лв. ЧСИ няма задължение да посочва в уведомлението по чл.427, ал.5 ГПК / за разлика от протокола по чл.434, ал.2 ГПК напр./ вида и основанието на дължимите разноски. Такова задължение не следва и от разпоредбата на чл.78, ал.2 ЗЧСИ, както е приела ДК на КЧСИ. Изводите й за неоснователност на искането в първата му част са съответни на закона и данните по делото.
За второто от нарушенията в искането на МП, ДК на КЧСИ е приела, че е неясно и неточно формулирано, защото не е посочено за какви действия и за какви начислени такси следва да се издаде сметката по чл.79 ЗЧСИ. Освен това, този текст , а и другите правни норми не въвеждат ясни правила в кой точно момент следва да се издаде сметка за дължимите такси. Текстът на чл.79 ЗЧСИ говори за издаване на сметка като предпоставка за събиране на таксите, но в искането на МП не се сочат никакви действия, предприети от ЧСИ М. П. за събиране на таксите.
ВКС не споделя тези изводи. В правната теория и съдебната практика / виж В. П. – „По някои въпроси за таксите и разноските в изпълнителното производство, противоречиво решавани в съдебната практика”/ се застъпва разбирането, че сметката по чл.79 ЗЧСИ трябва да бъде изготвена преди самото събиране на съответните такси от ЧСИ. В нея се записват сумите за таксите, дължими на съдебния изпълнител съгласно Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. Тази сметка не представлява самото реално събиране на тези суми. Погледнато и правно- логически, и практически, съотношението между тази сметка и реалното плащане на дължимите такси е аналогично на съотношението между сметката за разпределението и реалното плащане на съответните суми на взискателите.Трябва да се има предвид обаче, че нито юридически, нито практически е допустимо и възможно пропорционалната такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ да се впише преди да са събрани чрез използвания в конкретното изпълнително дело изпълнителен способ парични суми. Това е така, защото таксата по чл.26 от Тарифата се определя като процент от събраната сума. Определянето както на таксите за процесуалните действия, които ЧСИ извършва в изпълнителния процес, така и на пропорционалната такса е от значение за неговата финансова отчетност и за спазване на реда на удовлетворяване на вземането – разноски, лихви главница, съгл. чл.76, ал.2 ЗЗД. Кога ще бъдат събрани сумите в резултат на използвания по конкретното изп. дело изпълнителен способ и кога ще приключи изпълнителният процес обаче, не е и не може да бъде известно нито в началото на процеса, нито в хода на висящността му. По тази причина е недопустимо и невъзможно лихвите да бъдат изчислени преди момента, в който в резултат на изпълнителния процес съответните суми са събрани. В подобен смисъл е и р. на ВКС по гр.д. №4597/14 г. на четвърто г.о., в което е посочено, че разпоредбата на чл.79 ЗЧСИ е императивна и задължава ЧСИ да спазва изискванията при попълване на сметката по чл. 79 ЗЧСИ, така както законодателно е предвидено. Всякакви други форми на отразяване, извършени от ЧСИ, не го освобождават от спазване на предвиденото в закона изискване на отразяване на извършените от него процесуални действия/ вкл. изготвяне на сметката по чл.79 ЗЧСИ/ в изпълнителното производство.
ЧСИ М. П. в случая с уведомлението за прехвърлено дело е уведомил длъжника за дължими суми за такси и разноски, които следва внесе по сметката на ЧСИ, но не е приложил към уведомлението и връчил на длъжника сметка по чл.79, ал.1 ЗЧСИ, със съдържанието по чл.79, ал.2 ЗЧСИ. Така е нарушил закона и е налице основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност по чл.67 ЗЧСИ. ВКС намира, че при отчитане на чистото дисциплинарно минало на ЧСИ, еднократността на нарушението и липсата на данни за настъпили вредни последици от него, от една страна, и голямата сума, за която се отнася нарушението / 29 261 лв. такси/, от друга, на ЧСИ П. следва да се определи дисциплинарно наказание „глоба в размер на 1000 лв.” за извършеното нарушение на чл.79 ЗЧСИ.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на Дисциплинарната комисия на КЧСИ по дисц.дело №30/17 г. от 28.12.17 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на ЧСИ М. П. – рег. №851, район на действие Софийски градски съд, дисциплинарно наказание „глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв.” за нарушение на чл.79 ЗЧСИ по изп.д. №20158510403528.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: