О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
ГР. София, 08.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 4.04.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4643/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на ТП „Държавно горско стопанство” – [населено място] срещу въззивното решение на Великотърновски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №655/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Н. Н. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „служител човешки ресурси”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ със заповед от 1.02.17 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 КТ.
Намира, че в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС са решени значимите за спора два процесуални и един материалноправен въпрос, а именно: 1. Задължен ли е въззивният съд по чл.12, чл.154, ал.1 и чл.235, вр. с чл.269, изр.2 от ГПК при формиране правните си изводи и фактически констатации да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, съобразно разпределението на доказателствената тежест?; 2. При наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, дадени от вещи лица в хода на производството по делото, длъжен ли е съдът на осн. чл.202 ГПК да обсъди всички заключения и да изложи аргументи защо възприема или не всяко от тях?; 3. Налице ли е основанието за прекратяване на тр. правоотношение „съкращаване на щата” по см. на чл.328, ал.1,т.2 КТ в случай на закриване на щатната длъжност, заемана от работника или служителя, и създаване на нейно място на нова длъжност, в трудовите функции на която са включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и нови тр. функции, свързани с предназначението й в организацията на работата на предприятието?
Материалноправният въпрос от предмета на спора: Как се определят същинските/ свойствените/ задължения на дадена длъжност при преценка за сходство в длъжностите и следва ли да бъдат те в съответствие с Националната класификация на професиите и длъжностите от 2011 г., утвърдена със заповед №РД 01-931/27.12.10 г. на Министъра на труда и социалната политика /НКПД от 2011 г./? – според касатора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът намира във връзка с въпроса, че е налице нужда от развитие на съдебната практика с оглед изграждането на ясна и безпротиворечива такава относно обстоятелството как се определят същинските / свойствените/ задължения на дадена длъжност при преценка за сходство в длъжностите, поради факта, че съкращаване на щата е налице дори при трансформация на дадена длъжност и необходимо ли е прилагане на НКПД от 2011 г., щом съществените за длъжността тр. функции не са запазени в новата длъжност, независимо от предвидените сходни допълнителни тр. задължения, които обаче не са определящи за характера и съдържанието на работата/ длъжността.
По допускане на обжалването ВКС намира следното:
Поставените в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК процесуални въпроси не са разрешени от ОС в противоречие с цитираната практика на ВКС. Въззивният съд е преценил събраните по делото доказателства и е обсъдил становищата и доводите на страните. Приел е, че в производството за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му по исков ред доказателствената тежест се разпределя върху работодателя. Преценени са валидно взетото решение за съкращаване на щата в ответното предприятие, съставеното ново щатно разписание и издадената въз основа на него заповед за уволнение на ищцата на осн. чл.328, ал.1,т.2 КТ. Съпоставени са задълженията на закритата длъжност, заемана от ищцата – „служител човешки ресурси” и разкритата нова длъжност – „технически секретар” и е прието, въз основа на две групи основни задължения за длъжностите, че те имат еднакви съществени трудови функции. Прието е, че са въведени и нови задължения за новооткритата длъжност, които обаче не са същински и не изискват различни квалификационни умения за заемане на длъжността, напротив – изискванията за заемане на длъжността „технически секретар” са занижени в сравнение с тези за заемане на длъжността „служител човешки ресурси”. Според въззивния съд не е налице твърдяната от работодателя трансформация на длъжности – характерно за трансформирането на длъжност е закриването й в щатното разписание и същевременно създаване на нейно място на нова, но не само по наименование, а по трудови функции длъжност.. В комплекса на основните задължения за последната са включени изцяло или отчасти трудови функции на закритата длъжност, но са предвидени и нови, съществени по своята характеристика тр. функции. В случая възложените на новата длъжност нови задължения са допълнителни и неопределящи за основната тр. функция. Съществените за закритата длъжност трудови функции са запазени в новата длъжност, макар да са предвидени и други, допълнителни тр. задължения, които не са определящи за характера и съдържанието на работата. Затова въззивният съд е приел, че не е налице реално съкращаване на щата за заеманата от ищцата длъжност.
При формиране на изводите си по съществото на спора по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ въззивният съд е обсъдил заключенията на двете изслушани по делото експертизи / първоначална и повторна/ по въпроси за трудовите функции на закритата и новооткритата след съкращаването длъжности – премахнати ли са напълно основните тр. задължения на закритата длъжност, съществува ли идентичност или е налице различие между тях и задълженията за новата длъжност. Въззивният съд е установил съществени противоречия между двете експертизи и е кредитирал заключението на повторната експертиза, като е изложил подробни мотиви за това – несъответствие на изводите на първоначалната експертиза с посочените писмени доказателства по делото.
При тези данни по делото, въззивното решение по поставените два процесуални въпроса не противоречи, а напротив – съответства на посочената в изложението на касатора практика на ВКС. В съответствие с указаното в р. по гр.д. №241/11 г. на първо г.о. и р. по т.д. №213/12 г. на второ т.о. на ВКС са обсъдени в тяхната съвкупност всички относими към спора доказателства по делото, възражения и доводи на страните и въз основа на тях въззивният съд, като съд по същество на спора, е формирал свои фактически и правни изводи, които в случая не съвпадат с тези на първата инстанция. В съответствие с р. по т.д. №4680/13 г. на първо т.о., по гр.д. №1371/09 г. на първо г.о. и по гр.д. №3194/13 г. на първо г.о. на ВКС въззивният съд е преценил заключенията на вещите лица, като е мотивирал оценката си за всяко от тях с другите доказателства по делото и аргументирано е посочил защо възприема повторната експертиза като по-убедителна и обоснована.
Не се установява въззивното решение по поставения в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК първи материалноправен въпрос да противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС – р. по гр.д. №1279/10 г. на трето г.о., по гр.д. №1561/10 г. на четвърто г.о., по гр.д. №919/12 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №7170/14 г. на четвърто г.о. и др. В съответствие с тази практика и при обсъдените данни по делото въззивният съд е приел, че не е налице съкращаване на щата в процесния случай, защото съществените за старата / премахнатата/ длъжност тр. функции са запазени в новата длъжност, независимо от предвидените нови тр. задължения, които не са определящи за характера и съдържанието на работата. Разминаването в несъщинските и несъществени функции не е определящо и в подобни случаи няма действително съкращаване на щата.
Във връзка с втория материалноправен въпрос не са обосновани общото и допълнително основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Принципно въпросът е застъпен в практиката на ВКС и съдилищата, която въззивният съд е следвал. Така в р. по гр.д. №1353/13 г. на четвърто г.о. на ВКС е прието, че когато съдът преценява налице ли е реално съкращаване на щата, от значение е дали са запазени основните трудови функции, тези които са определящи за длъжността, които я характеризират, защото не всички трудови функции са основни и съществени /срв. решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 803/ 2010 г., гр.д.№ 1119/ 2010 г., гр.д.№ 1168/ 2012 г./. Липсата на еднаквост или сходство между трудовите функции на определени длъжности, а не други критерии като наименование, степен и код на длъжността, изисквания за заемането й, размер на трудовото възнаграждение и пр., са определящи за фактически извод, че една длъжност е премахната реално, защото новите длъжности са съществено различни по характер от старите – р. по в.гр.д. №2865/16 г. на СГС, което не е допуснато до касационно обжалване с опр.по гр.д. №3571/16 г. на ВКС, трето г.о. В подобен смисъл са и сочените в отговора на касационната жалба р. по гр.д. №1561/10 г. и по гр.д. №954/09 г. на четвърто г.о.на ВКС.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр.д. №655/17 г. от 23.08.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: