ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 940
гр. София, 20.12. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2119 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК /редакция до изм. с ДВ, бр.86 от27.10. 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба вх. № 1396/20.04.2017 г. на Югозападен университет „Н. Р.“- [населено място], представляван от юрисконсулт М. Б., против въззивно решение №1421/14.03.2017г., постановено по възз.гр.д. № 50/2017г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение №8749/14.11.2016 г., постановено по гр.д. № 1320/ 2016г. на Районен съд Благоевград. С първоинстанционното решение е признато за незаконно и е отменено уволнението на Б. И. И., извършено със заповед № 39/12.04.2016 г. на Ректора на Югозападен университет „Н. Р.“ на посоченото в заповедта основание по чл.58, ал.1, т.6 ЗВО – след получени две поредни отрицателни атестации; служителят е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – главен асистент доктор в катедра „Философски и политически науки“, Философски факултет в Ю. „Н. Р.“ – Б.; и университетът е осъден на основание чл.225, ал.3 КТ да заплати на Б. И. сумата 9 984,60 лв. – обезщетение за периода на оставане без работа след уволнението.
В изложението на основанията за касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /ред. до изменението с ДВ бр.86/2017 г. / за допускане на касационния контрол по въпроса – в производството по спор за законността на уволнение, следва ли съдът да се произнася по факти, възражения и доводи, невъведени с исковата молба. Твърди се, че в исковата си молба ищецът не се е позовавал на допуснати нарушения при атестирането му, но съдът е основал изводите си за незаконност на уволнението на пороци в атестационната процедура. Макар по изведения правен въпрос да се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касаторът сочи противоречие на въззивното решение с постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 58/12.05.2014 г. по гр. дело № 7025/2013г., ІІ г.о., решение № 156/10.06.2013 г. по гр. дело № 1497/2013 г., І г.о. и решение № 158/01.07.2013 г. по гр. дело № 1008/2012 г., ІV г.о. на ВКС.
Вторият формулиран в изложението въпрос касае приложението на разпоредбата по чл.58, ал.1, т.6 ЗВО и обхвата на съдебния контрол в производството по трудов спор на проведената процедура по атестиране, при която уволненият служител е получил отрицателна атестация. Касаторът счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради липса на създадена съдебна практика на ВКС.
Ответникът по жалбата Б. И., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол, а евентуално – за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че ищецът е заемал длъжността – главен асистент доктор в катедра „Философски и политически науки“ на Философския факултет в Ю. „Н. Р.“ – [населено място]. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 39/12.04.2016 г. на Ректора на Ю. „Н. Р.“, издадена на основание чл.58, ал.1, т.6 ЗВО – след получени от ищеца две последователни отрицателни атестации. Въззивният съд е посочил, че елементите от фактическия състав на специалното уволнително основание по чл. 58, ал.1, т.6 ЗВО са два: освобождаваното лице да е член на академичния състав на висшето училище; и в производството по трудовия спор, по реда предвиден в ГПК, да е установен факта на получени от лицето две последователни отрицателни атестации към момента на връчване на уволнителната заповед. Прието е, че съгласно нормите на чл.6, ал.3 и чл. 48 ЗВО и чл.2, ал.1 и ал.3 ЗРАСРБ, ищецът Б. И., който към момента на освобождаването му е заемал длъжността главен асистент доктор в катедра „Философски и политически науки” на Философския факултет в Ю. „Н. Р.“ – Б., има качеството на нехабилитиран член на академичния състав на висшето учебно заведение.
С решение от 12.05.2014 г. на Факултетния съвет /което не е било оспорено / ищецът е получил първата си отрицателна оценка, като съдът е приел, че тя обхваща период на атестирането от 2011 г. до 2013 г. включително.
Втората атестационна процедура, завършила с отрицателна оценка, е инициирана предсрочно с докладна записка от 08.09.2015 г. на декана на факултета, като ищецът е включен в графика за атестиране със заповед № 2376/11.09.2015 г. на Ректора на Ю.. На 17.02.2016 г. Комисията по атестиране е провела заседание, на което е присъдена отрицателна атестация на гл. ас. д-р Б. И., тъй като атестираният е получил 24 точки, при минимално изискуеми за положителна атестация – 25 точки. В мотивите на решението си комисията е посочила, че атестационният период обхваща времето от 2013 г. до 2015 г.
Въззивният съд е приел, че в производството по спора за законността на уволнението, извършено на основание чл.58, ал.1, т.6 ЗВО, предмет на контрол и преценка е процедурата по извършената втора атестация на ищеца, относно съответствието й със закона и предварително определените критерии за атестиране. Посочено е, че съгласно чл.6, ал.2 ПААС, за извършването на втората атестация е било задължително искането на декана на факултета, както и решението за атестиране да е мотивирано. Липсата на изрични и убедителни мотиви е преценено като тежък начален порок на процедурата по атестиране, водещ до извод за нейната незаконосъобразност.
На следващо място е прието, че основното нарушение при втората атестационна процедура е неправилното определяне на атестационния период. При двете атестации е налице припокриване на срока за атестиране, като лицето два пъти е оценявано за един и същ период от време 2103 г. – 2014 г. Това нарушение е квалифицирано от съда като изключително тежко и обуславящо самостоятелно основание за незаконосъобразност на атакуваната заповед за уволнение. В заключение е счетено, че искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен, тъй като предвид установената незаконосъобразност на второто атестиране на ищеца, не е налице втора поредна отрицателна оценка за работата му, поради което не е осъществен фактическият състав на уволнителното основание по чл.58, ал.1, т.6 ЗВО. Предвид възприетия извод за основателност на главния иск, са уважени и акцесорните претенции по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 КТ.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, изведеният в изложението на касатора правен въпрос за възможността съдът да се произнася по факти, доводи и възражения, невъведени като предмет на спора от ищеца с исковата молба и касаещи порочността на втората атестационна процедура, е неотносим. В исковата молба са изложени доводи за незаконност на уволнението, аргументирани с допуснати нарушения във връзка с провеждането на атестационната процедура, при която лицето е получило втора поредна отрицателна оценка за работата си като нехабилитиран член на академичния състав на Ю..
По втория въпрос в изложението обаче, касаещ приложението на разпоредбата по чл.58, ал.1, т.6 ЗВО и обхвата на съдебния контрол в производството по трудов спор на проведената процедура по атестиране, при която уволненият служител е получил отрицателна атестация, са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол. Въпросът е правно значим, защото е обусловил решаващата воля на съда в атакуваното въззивно решение, а липсата на формирана практика на ВКС във връзка с приложението на специалната норма по чл.58, ал.1, т.6 ЗВО, е основание касационното обжалване да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК /в т.см. са мотивите по т. 4 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1421 от 14.03.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 50/2017г. по описа на Окръжен съд Благоевград.
УКАЗВА на касатора Югозападен университет „Н. Р.“ – [населено място], че в едноседмичен срок от връчване на съобщението, следва да заплати по сметката на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на сумата 249,69 лв. и да представи платежния документ по делото. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
В зависимост от изпълнението на указанията на съда, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.