1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 749
гр. София, 08.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1513 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 21/03.01.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 722/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 07.01.2018 г. по гр. д. № 6939/2017 г. на Софийски градски съд и прокуратурата е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на Ц. М. Й. общо сумата 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 288, предл. 2-ро НК, за което наказателното производство е прекратено. Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която е уважен иска на Ц. Й. за сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от незаконното обвинение.
В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на въззивния съд, като се иска съдебният акт да бъде отменен и размерът на присъденото обезщетение бъде намален в съответствие с принципа за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите за приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за морални вреди; за задължението да се извърши цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за дължимия размер обезщетение, включително обстоятелството дали незаконното обвинение е в сферата на упражняваната от лицето професия. По тези въпроси се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика на ВС и ВКС – т. 2 от ППВС № 4/1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и трайната практика на състави на ВКС, изразена в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че е осъществен фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпени от ищеца неимуществени вреди – спрямо лицето е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което наказателното производство е завършило с постановление на прокуратурата за прекратяване.
При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид, че повдигнатото обвинение е за извършено от Ц. Й. престъпление в качеството му на орган на властта – прокурор във Върховна касационна прокуратура с ръководни функции – по чл. 288, предл. 2-то НК. Посочено е, че наказателното производство е продължило 5 години и 8 месеца, като ищецът е привлечен като обвиняем на 04.02.2011 г. и му е наложена мярка за неотклонение „подписка”. По внесен срещу Й. и още пет лица обвинителен акт е образувано нохд № 5249/2011г. на СГС, което е придобило публична известност под наименованието „Октопод“. Съдебното производство е прекратено с разпореждане на съдията докладчик от 01.04.2015 г. и на основание § 9, ал. 1 ПЗРЗИДНПК, ДВ, бр. 13/2011г. делото е изпратено по компетентност на Специализираната прокуратура. След това, с постановление от 08.05.2015 г. досъдебното производство е разделено и материалите по обвинението срещу Ц. Й. са изпратени на СГП по компетентност. С постановление от 20.11.2015 г. на СГП – специализирано звено „Антикорупция“, потвърдено с определение № 2395/18.07.2016 г. по чнд № 210/2016 г. на СГС, досъдебното производство срещу ищеца е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК – поради недоказаност на обвинението. По жалба на Ц.Й. с определение от 06.10.2016 г., постановено по внчхд № 919/2016г. на CAC, основанието за прекратяване на наказателното производство е изменено по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – поради липса на извършено престъпление.
Въззивният съд е приел, че неоснователно воденото наказателно производство безспорно е причинило на ищеца негативни изживявания – стрес, притеснения, неудобство, дълбоко унижение; накърнило е доброто му име и авторитет в обществото; отразило се е на професионалния му авторитет и отношенията с колегите и познатите му. Обвинението е за „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление; не е налагана мярка, ограничаваща личната му свобода, но производството се е развило и в съдебна фаза, като в продължение на три години са проведени множество съдебни заседания с участието на ищеца. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, съдът е приел, че наказателното производство се е отразило и на здравословното му състояние (констатирани са заболявания, проявили по време на наказателното преследване и във връзка с него; и са се влошили предишни заболявания). За да счете, че справедливият размер на дължимото обезщетение възлиза общо на сумата 80 000 лв., съдът е отдал решаващо значение на факта, че случаят е получил широка медийна разгласа и на обстоятелството, че незаконното обвинение е повдигнато за извършено умишлено престъпление във връзка с упражняваната професия и заеманата от Ц. Й. длъжност на прокурор във Върховна касационна прокуратура. Направен е извод, че в тези случаи негативното отражение в неимуществената сфера на лицето е много по-силно и на ищеца са причинени морални вреди над обичайните, включително трайно увреждане на здравето, промяна на начина на живот и злепоставяне на професионалното му достойнство, авторитет и чест, които обуславят по-висок размер на дължимото обезщетение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставените от касатора в изложението му правни въпроси, касаещи критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за съблюдаването на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, са правно релевантни. Същите са от значение за изхода на спора и същевременно са разрешени от въззивния съд в противоречие със сочената от касатора задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968г., ТР № 3/ 22.04.2005 г. на ОСГК и установената практика на ВКС – решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., IV г.о., решение № 28/06.02.2018 г. по гр.д. №1639/2017 г., IV г.о. и др. (по въпроса за обстоятелствата, имащи значение при приложението на критерия, установен в чл.52 ЗЗД).
Мотивиран така и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 21 от 03.01.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 722/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд в обжалваната част.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.