О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
ГР.София, 15.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.05.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №47/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Ж. Х. срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково по гр.д. №635/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу Д. [фирма], [населено място], с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „гл. счетоводител”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ, със заповед от 30.01.17 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Намира, че в противоречие с практиката на ВКС са решени от въззивния съд следните въпроси от предмета на спора / смислово групирани от ВКС, за да се избегнат повторенията/, които са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1., 7. и 8. Съдът не е взел предвид съществените разминавания, непълноти и бланкетни основания в заповедта за прекратяване на тр. договор, посочени в исковата молба и отговора на въззивната жалба, които според практиката на ВКС – р. по гр.д. №789/09 г. и по гр.д. №307/97 г. на трето г.о., обуславят незаконност на уволнението. Липсата на мотиви в тази насока прави съдебния акт очевидно неправилен по см. на чл.280, ал.2 ГПК. Очевидно неправилен е и изводът на въззивния съд, че заповедта за уволнение е мотивирана с ясно и точно посочване на конкретното фактическо и правно основание за уволнение; то е извършено от компетентния орган, като е налице реално съкращаване на щата.
2. Кой орган е компетентен да утвърждава структурата / щата / на дружеството – лечебно заведение към МО, и да съкращава щата – министърът на отбраната , съгласувано с министъра на здравеопазването или управителят на дружеството?
3. Допустимо ли е в търговско дружество, лечебно заведение към МО, да се съкращава длъжността на ищцата – гл. счетоводител, или тя не може да бъде съкратена, тъй като е нормативно императивно предвидена със ЗФУКПС ?
4. и 6. Съдът не е обсъдил твърденията, че конкретната фактическа обстановка – съкращаване на длъжностите гл. счетоводител , счетоводител и инженер по поддръжката, и преминаване на дейността на счетоводството към външна счетоводна кантора, сочи на друго основание за уволнение „закриване на част от предприятието”. С това въззивното решение противоречи на р. по гр.д. №1183/09 г. на ВКС, трето г.о., според което на осн. чл.236, ал.2 ГПК съдът е длъжен да основе решението си на установените по делото обстоятелства. Затова касационно обжалване следва да се допусне по въпроса за съответствието на мотивите на въззивното решение с изискванията за съдържанието им по чл.235 и чл.236, ал.2 ГПК. По този въпрос въззивното решение противоречи на р. по гр.д. №850/11 г. на второ г.о. и по гр.д. №761/10 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Следва да се допусне касационно обжалване и по процесуалния въпрос за обсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните, поотделно и в съвкупност.
Във връзка с осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК касаторът сочи, че по поставените въпроси от 2 до 6 липсва съд. практика, поради което допускане на обжалването по тези въпроси ще доведе до правилното приложение на закона в случая.
Очевидната неправилност на решението на въззивния съд, според касатора, се изразява в допуснатите от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение, което не може да е произволно, а трябва да отговаря на изискванията на логиката и житейския опит. Незаконосъобразните изводи на съда при преценката на доказателствата и приложението на закона също водят до очевидна неправилност на решението.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че ищцата е уволнена на осн. чл.328, ал.1,т.2, изр.2 от КТ, поради съкращаване на щата. Това основание е посочено във връченото й предизвестие от 6.01.17 г., а в уволнителната заповед от 30.01.17 г. е отбелязано, че се издава във връзка със заповедта, с която е отправено предизвестието. Установено е, че ищцата е запозната със съдържанието на последното, затова неоснователно е възражението й, че за нея не е съществувала яснота относно уволнителното основание и за немотивираност на заповедта за уволнение. В цитираната от въззивния съд практика на ВКС е прието, че конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, могат да са посочени и в друг документ, който е достигнал до работника и от неговото съдържание става ясно какво е правното основание за уволнение, както е в случая. При неспазване на срока на предизвестие, уволнителната заповед има конститутивно действие и прекратяването на тр. правоотношение настъпва с връчването й. В конкретния случай заповедта за уволнение е проявила прекратително действие от посочената в нея дата -31.01.17 г.
Относно компетентността на управителя на ответното дружество да утвърждава структурата и щата на дружеството, въззивният съд е приел, че при липса на издаден на осн. чл.35, ал.3, т.3 ЗЛЗ правилник за устройството, дейността и структурата на лечебните заведения към МО, следва да се приложи нормативната уредба , съдържаща се в ЗЛЗ и ПРУПДТДДУК. На осн. чл.69, ал.2,т.5 ЗЛЗ управителите извършват структурни и организационни промени в лечебните заведения. В чл.12, т.4 от договора за управление, сключен между органа, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала и управителя на ответното дружество, съгл. чл.24, ал.1 и чл.27, ал.1 от ПРУПДТДДУК, е посочено, че управителят утвърждава структурата и щата на дружеството, той приема организационно – управленската структура, одобрява правила за организация на вътрешно- стопанската сметка, работната заплата и други вътрешни правила на дружеството. Оттук следва, че щатното разписание, с което е съкратена длъжността на ищцата е утвърдено от компетентния орган – управителя на дружеството, и е влязло в сила преди датата на извършване на уволнението.
С цел оптимизиране на разходите управителят е приел нова организационно – управленска структура на дружеството, въз основа на която е извършена промяна в щата на дружеството. В новото щатно разписание ищцовата длъжност не фигурира, премахната е с основните й трудови функции, като е намалена числеността на персонала. Налице е реално съкращаване на щата, като поради премахването на двете длъжности „гл. счетоводител” и „счетоводител”, осъществяващи счетоводното обслужване на дружеството, работодателят няма задължение да извърши подбор по чл.329 КТ.
Изводите на въззивния съд не противоречат на практиката на ВКС по първите три въпроса – 1,7 и 8. В случая основанието за уволнение е посочено в заповедта от 6.01.17 г., с която до ищцата е отправено предизвестие за прекратяване на трудовия й договор с ответника на осн. чл.328, ал.1,т.2, изр.2 от КТ, а заповедта за уволнение е издадена във връзка с отправеното предизвестие. Не е налице разминаване относно отбелязаните фактическо и правно основание за прекратяване на тр. договор, за разлика от констатираното такова в р. по гр.д. №789/09 г. на ВКС, трето г.о., на което се позовава касаторът – там ищцата е уволнена поради съкращаване на щата, а в уволнителната заповед е посочено съвсем друго уволнително основание – по чл.328, ал.2 КТ.
Не е налице противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС и по въпрос 2. В решение по гр.д. №1235/17 г. на четвърто г.о. на ВКС също е прието, че съгл. чл.69, ал.3 ЗЛЗ и чл.24 и сл. от ПУПДТДДУК с работодателска власт при прекратяване на тр. договор на предвидените в КТ основания, разполага управителят на дружеството.
Въпрос 3, като краен резултат, също не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- така в р. по гр.д. №5394/13 г. на четвърто г.о. са приети за неоснователни подобни с тези на касатора по настоящото дело доводи, че функциите по осъществяване на счетоводна дейност в бюджетни учреждения / в случая в организация от публичния сектор по чл.2, ал.2 ЗФУКПС/, задължително трябва да се осъществяват от главен счетоводител, назначен по трудов договор. Съгласно чл. 16 от сега действащия Закон за счетоводството (ЗСч), чл.21 ЗПФ и чл.3 от ЗУФКПС, счетоводната дейност в предприятието се осъществява под ръководството на ръководителя на предприятието. С. на финансови отчети може да бъде физическо лице или специализирано счетоводно предприятие, когато отговаря на изискванията на ЗСч. В случаите, когато финансовият отчет се съставя пряко от физическо лице, то трябва да бъде в трудовоправно, служебно или облигационно правоотношение със съответното предприятие. Финансовите отчети се подписват от физическите лица, които управляват и представляват предприятието и физическото лице – съставител на финансовия отчет, наето по трудово, служебно или облигационно правоотношение, съответно от физическото лице, което управлява и представлява специализирано счетоводно предприятие, на което е възложено съставяне на финансови отчети. Тези правила нямат нормативно изключение за публичните финанси, включително и съгл. сега действащият Закон за публичните финанси.
Относно фактическите предпоставки на използваното уволнително основание и разликата му с другото предвидено в чл.328, ал.1,т.2 КТ основание „закриване на част от предприятието”, предмет на въпроси 4 и 6 : В практиката на ВКС – напр. р. по гр.д. №770/12 г. и по гр.д. №1244/12 г. на четвърто г.о., е посочено, че двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ не са взаимоизключващи се. Работодателят може да съкрати щата поради закриване на част от предприятието; възможно е и да закрие част от предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение на незакритата част. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението. Правото на защита на работника не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да оспори настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му изисквания.
В случая, според исковата молба, в предизвестието за уволнение е отбелязано, че то се извършва на осн. чл.328, ал.1,т.2, изр.2 КТ. Въззивният съд е разгледал спора от фактическа и правна страна в рамките на заявените оплаквания за незаконност на уволнението / р. по гр.д. №1244/12 г. на четвърто г.о. на ВКС/ и е основал решението си на установените факти и обстоятелства, в съответствие с р. по гр.д. №1183/10г. на трето г.о. на ВКС.. Обсъдени са и своевременно въведените по делото доводи и възражения на страните, в съответствие с приетото в р. по гр.д. №761/10 г. на четвърто г.о. на ВКС. В съответствие с указаното в р. по гр.д. №850/11 г. на второ г.о. на ВКС въззивното решение има мотиви, в които са посочени исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването. Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по поставените въпроси, поради което не е налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Въпроси 2 и 6 са разработени в практиката на ВКС, на която въззивното решение съответства, затова не са налице допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – ТР №1/19.01.10 г. ОСГТК. Не се установява и възможност решението да е очевидно неправилно, тъй като не са нарушени императивни материалноправни норми във връзка с факти, изрично посочени от ищеца – р. по гр.д. №1244/14 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Хасково по гр.д. №635/17 г. от 25.10.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: