4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№851
ГР. София, 11 декември 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.11.19 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2959/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №559/19 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от П. К. срещу касатора иск по чл.82 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 5153,40 лв., обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от нереализиран наем за периода 21.09.16 – 10.11.17 г., за посочения в решението търговски обект – собственост на ищеца в [населено място].
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя като значим за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото правния въпрос: Следва ли крайният снабдител/ какъвто е касаторът/ да носи отговорност в случаите, когато не се е възползвал от правото си по чл.123, ал.1 ЗЕ да преустанови снабдяването на обект, въпреки наличието на неплатени задължения на потребителя по договора за продажба на ел. енергия, но продажбата на ел. енергия не се е осъществила поради това, че мрежовият оператор е упражнил неговото право по чл.123, ал.6 ЗЕ да преустанови преноса на ел. енергия поради наличието на неплатени задължения на потребителя по договора за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа? Касаторът пояснява, че в случая прекъсването на ел. захранването е извършено от мрежовия оператор „Електроразпределение юг” ЕАД, заради неплатени задължения по договора за пренос, за което действие касаторът „ЕВН България Електроснабдяване” не може да носи отговорност, защото не е страна по договора за пренос на ел. енергия между мрежовия оператор и клиента – ищец. Намира, че следва да се отговори на основния въпрос: налице ли е неправомерно поведение на крайния снабдител в случая, вследствие на което неправомерно е било преустановено електроснабдяването на обекта и следва ли един правен субект да носи отговорност за действията на друг, пък било и в случаите, когато дейностите на субектите са лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която изисква определени правила за поведение – потребителите на крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги на крайния снабдител, а той събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период, за цялото фактурирано от крайния снабдител количество ел. енергия, съгл. чл.28 от ПТЕЕ.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: С въззивното решение е прието, че ел. захранването на обекта на ищеца е прекъснато поради неправомерно поведение на ответното дружество – в отговора на „ЕВН България електроразпределение” ЕАД на искането на ищеца да се възстанови ел. захранването, е посочено, че то е прекъснато от електроразпределителното дружество поради постъпила информация от ответника, сега касатор, за наличие на неплатени задължения на потребителя. Посочено е, че възстановяване на ел. захранването може да стане след плащане на просрочените задължения към ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД. От прекъсване на електрозахранването на обекта ищецът е претърпял сочените имуществени вреди от нереализиран наем за исковия период, които са обезщетени в посочения размер.
Поставените в изложението на касатора въпроси са застъпени в практиката на ВКС и съдилищата по подобни казуси. Така в р. по гр.д. №174/18 г. на ПАС, недопуснато до обжалване с опр. на ВКС, трето г.о. по гр.д. №3625/18 г., е прието, че електроразпределителното дружество – оператор на ЕР мрежа и електроснабдителното дружество са дружества от една икономическа група, съставляваща обща икономическа единица доколкото и двете упражняват сходна и единна комплексна дейност – взаимосвързана лицензионно, финансово и юридически, с предмет обществена доставка на ел. енергия – в този смисъл е и трайно установената съдебна практика / р. по гр.д. №5920/14 г. на трето г.о. на ВКС/. Когато е установено, че прекъсването на доставката на ел. енергия е извършено от едното от тях след уведомяване от другото за неплатени от потребителя суми за ел. енергия, отговорността на второто дружество за вредите от прекъсването не може да се изключи.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от Закона за енергетика дава възможност за временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването. Когато обаче се установи, че потребителите нямат неизпълнено задължение за заплащане дължими суми за снабдяването им с електрическа енергия /както е и в настоящия случай/, тоест те са изправна страна по сключения договор за продажба на електрическа енергия и въпреки това доставчикът е преустановил снабдяването с нея, неговото и на снабдителя, подал информацията за неплатена ел. енергия, поведение следва да бъде оценено като виновно по смисъла на приетите от страните Общи условия. Крайният снабдител и мрежовият оператор носят отговорност спрямо потребителя независимо от вътрешните им отношения и разпределение на дейности, които са непротивопоставими на последния. Той е трето лице спрямо тези вътрешни отношения, поради което те не могат да рефлектират негативно върху неговите права и да освободят доставчика или снабдителя от отговорност за неизпълнението на договора за продажба на ел. енергия.
Дори да се отчете относителната самостоятелност на дружествата – мрежов оператор и краен снабдител, според поставения от касатора последен въпрос, в практиката на ВКС – р. по гр.д. №4280/14 г. на четвърто г.о., се приема, че в случаи като процесния, отговорност носи крайният снабдител, който е носител на облигационното задължение за снабдяване с / за доставяне, за продажба на/ ел. енергия на обекта на потребител- краен клиент.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №559/19 г. от 7.05.2019 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: