5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
гр.София, 19.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1915 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Ж., представлявана от адв. Е. Т., срещу въззивно решение №45/05.03.2019 г., постановено по възз.гр.д. №39/2019 г. на Окръжен съд – Добрич, с което като е потвърдено решение №1132/04.12.2018 г. по гр.д. № 4497/2017 г. на Районен съд – Добрич, са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу „АРАС 2009” ЕООД – [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска отмяната му. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК страната сочи, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: 1) представлява ли виновно неизпълнение на трудовите задължения неявяването на работа, поради извършване на следствени действия – разпит, освидетелстване и др. на пострадалото лице – работник, или е налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задължения; 2) неявяването на работа, поради извършване на разследващи действия по повод подадена от работника жалба в защита на негови права и законни интереси (чл.56 от Конституцията на РБ) до компетентен държавен орган, представлява ли виновно неизпълнение на трудовите задължения, или е обективна невъзможност за изпълнението им; 3) при подаване на жалба от работника за извършено престъпление против неговата личност, длъжен ли е същият да поиска ползването на отпуск по чл.157, ал.1, т.4 КТ. По първия въпрос се твърди, че въззивното решение противоречи на приетото в решение №203/24.06.2015 г. по гр.д. № 6889/ 2014 г., ІV г.о. на ВКС, а по втория и третия въпрос, че отговорите на същите ще са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответната страна по жалбата – „АРАС 2009” ЕООД, представлявано от адв.К. К., в подадения писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за селектиране на жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че съгласно сключен трудов договор № 885/11.08.2017 г. ищцата е заемала длъжността „пакетировач” в ответното дружество, като за периода 14.08.2017 г. – 31.12.2018 г. се е съгласила да бъде командирована в [населено място], Федерална република Германия, със задача – сортиране и пакетиране на плодове в складовата база на дружеството. Със заповед № 694/10.10.2017 г. й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото й правоотношение е прекратено ( издадена е и нарочна заповед №695/2017 г.) за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, описани в двете заповеди така: самоволно без предупреждение и отправено писмено предизвестие е напуснала квартирата, в която е била настанена при командироването си и не се е явила на работа в два последователни работни дни на 18.09.2017 г. и 19.09.2017 г. – нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1 и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ; подала е жалба до полицията в [населено място], в която умишлено е съобщила невярна информация и е отправила обвинения срещу управителя на дружеството – нарушение по чл. 187, ал. 1, т.8 и чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ.
Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е счел, че за второто посочено в заповедта нарушение от ищцата не са искани обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ, поради което то не е разглеждано. Отбелязано е, че непоискването на обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, не представлява основание за приложението на чл.193, ал. 2 КТ по отношение спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения.
При това положение, спорът по делото се е свел до въпроса дали е извършено първото посочено в заповедта нарушение – самоволно неявяване на работа в два последователни дни на 18.09. и 19.09.2017 г. Съдът е приел, че по отношение на това нарушение дисциплинарната процедура, уредена в чл.193 – чл.195 КТ е спазена, действията на работника са неправомерни и уволнението е законосъобразно.
Изяснено е в тази връзка, че в прокуратурата в [населено място] е било образувано наказателно производство по жалба на Р. Ж. за това, че на 15.09.2017 г. е била изнасилена от управителя на „Арас 2009” ЕООД- Х. Х.. Сигналът е подаден на 18.09.2017 г., около 02.44 часа по телефона от сестрата на Р.Ж.. Извършен е първоначален разпит и медицински преглед на Ж., като нощта тя е прекарала в полицията. През деня на 18.09.2017 г. ищцата е била уведомена, че трябва да изчака в полицията, докато се проведе разпит с преводач. Разпитът е приключил в 14.48 ч. На 19.09.2017 г. работодателят е изпратил писмо до Ж. и е изискал в 3-дневен срок, но не по-късно от 29.09.2017 г., да даде писмени обяснения за неявяването си на работа „от 18.09.2017 г.”. Писмото е изпратено на адреса в България, посочен в трудовия договор и е получено на 21.09.2017 г. от св. П. Г. (майка на Ж.), която твърди, че предвид развилите се събития не е уведомила дъщеря си. На 22.09.2017 г. ищцата се прибрала в България. Заповедите за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на трудовия договор са изпратени с писмо с обратна разписка до същия адрес и са получени на 13.10.2017 г. В разписката не се съдържат данни кое е лицето, подписано като получател. Приетата по делото експертиза е дала заключение, че подписът не принадлежи на Р.Ж.. Със съобщение, получено на 01.12.2017 г. от майката на ищцата, на Ж. са връчени преписи от подадената от работодателя искова молба по гр. д. № 4134/2017 г. на РС – Добрич и приложенията към същата, сред които и заповедите за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение.
Съдът е приел, че дисциплинарното наказание е наложено и трудовото правоотношение прекратено на 13.10.2017 г., като е посочил, че заповедите са изпратени с писмо с обратна разписка до адреса на ищцата, посочен в трудовия й договор и са връчени на лице, пребиваващо на този адрес. Обстоятелството, че е положен подпис на получател, без отразяване на данни за него е прието, че не опорочава връчването, доколкото е установено, че съдържанието на пратката е достигнало до знанието на Ж.. Посочено е още, че с връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” (заповед № 694/10.10.2017 г.) трудовото правоотношение е прекратено, а нарочната втора заповед (№695/2017 г.) за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ има само констативен характер.
По законосъобразността на наложеното наказание въззивният съд е приел, че по делото е установено самоволното отклоняване на работника от работа (за дните 18.09. и 19.09 2017 г.) и от мястото на настаняване по време на командировката. Допуснатото е виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190, ал.1, т.2 КТ, за което може да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност. Възражението на ищцата, че е била в обективна невъзможност да се яви на работа за посочените в заповедта дни, поради провежданите по същото време процесуално-следствени действия в полицията и прокуратурата, е счетено за неоснователно. Съдът е изложил допълнителни съображения, че Ж. не е подала и молба за отпуск, нито е уведомила или удостоверила пред работодателя си, че отсъствието й от работа е във връзка с провеждани действия на правозащитните органи по повод подадената от нея жалба. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 157, ал. 1, т. 4 КТ, съгласно която работодателят е длъжен да освободи работника, когато той е призован в съд или други органи като страна или свидетел. В случая, ищцата е следвало да заяви отпуск от посочения вид и само, ако такъв не й е бил разрешен от работодателя, отклоняването от работа за двата последователни работни дни не би съставлявало виновно неизпълнение на трудовите й задължения. Когато работодателят създава неоправдано пречки за работника да защити правата си пред надлежните органи, тогава отсъствието на последния от работа не би било виновно нарушение на трудовата дисциплина. В случая, работодателят не е бил уведомен за намерението на ищцата да отсъства от работа, респ. не й е създал пречки за явяване пред правозащитни органи. Поради това, отклонението й от изпълнението на трудовите й задължения е самоволно и по причини, които могат да й се вменят във вина. Извършеното е тежко нарушение на трудовата дисциплина и обуславя наложеното на Ж. най-тежко дисциплинарно наказание. С тези решаващи изводи е прието, че предявените от работника искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ са неоснователни и са отхвърлени.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че първите два въпроса в изложението са правно значими и обуславят допускането на касационното обжалване. Същите, след уточняването им от състава на ВКС (т.1 от ТР№1/2009 г. на ОСГТК), се свеждат до един правен въпрос – неявяването на работа, поради предприети с участие на работника незабавни следствени действия (разпит, освидетелстване и др.), по повод негова жалба до компетентен държавен орган за извършено престъпление против личността му, представлява ли виновно неизпълнение на трудовите задължения, или е налице обективна невъзможност за неизпълнението им. По този уточнен въпрос касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с установената практика на ВКС – решение №203/24.06.2015 г. по гр.д. № 6889/2014 г., ІV г.о. на ВКС и др. Третият въпрос в изложението не обуславя касационното обжалване, тъй като касае обсъждането и анализа на събраните доказателства и приетата от въззивния съд фактическа обстановка, че с оглед данните по делото, в конкретния случай ищцата е била длъжна да уведоми работодателя си и да поиска ползването на отпуск по чл.157, ал.1, т.4 КТ. Въпросът поради това е относим към правилността (по смисъла на чл.281, т.3 ГПК) на въззивното решение, която е предмет на проверка в производството по чл.290 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №45 от 05.03.2019 г., постановено по възз.гр.д. №39/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание (жалбоподателката не дължи заплащане на държавна такса, съгласно чл.83, ал.1, т.1 ГПК).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.