4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 863
гр.София, 13.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2456 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. М.- С., чрез адв. М. Д., срещу въззивно решение №79/18.03.2019 г., постановено по възз.гр.д. №1051/2019 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което като е потвърдено решение № 690/06.12.2018 г. по гр.д.№ 1517/2018 г. на Районен съд – Казанлък, са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Дневна детска ясла „Пролет” №4- [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е недопустимо произнесено в частта по иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ и незаконосъобразно в останалата му част.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията по чл.280, ал.2, предл.2-ро, чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: 1/ допустимо ли е произнасянето на въззивния съд по съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, когато „той не е поддържан” от ищеца във въззивното производство; 2/ длъжен ли е въззивният съд служебно да допусне до разпит свидетели, неразпитани от първата инстанция, при въведени с въззивната жалба доводи за допуснато процесуално нарушение.
Ответната страна по жалбата, представлявана от адв.М. С., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол, а евентуално – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че по формулираните в изложението на жалбоподателката правни въпроси не се установяват условия за селектиране на касационната жалба, предвид следното:
Въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните за длъжността „медицинска сестра“ е законосъобразно прекратено със заповед №101/27.04.2018 г., поради допуснати от ищцата на 26.03.2018 г. тежки дисциплинарни нарушения – злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието; неспазване на установената трудова дисциплина и неизпълнение на задълженията по длъжностна характеристика; с поведението си е създала опасна среда, накърняваща емоционалното здраве и развитие на деца до 3 –годишна възраст; нарушила е норми от Етичния кодекс на служителите и работниците в Дневна ясла „Пролет” №4. Конкретно е посочено, че на 26.03.2018 г. между 8.15 ч. и 8.30 ч. сутринта служителката безпричинно е предизвикала скандал в присъствието на деца от яслената група, като е крещяла и извършила физическо насилие над педагога А. Й. – блъскала я, бутала и издрала с нокти, при което последната получила охлузвания и кръвонасядания на двете предмишници. Крясъците и виковете на С. били чути из цялата сграда, едно от децата се разплакало, а другите били видимо разстроени и се наложило да ги успокояват, работният процес бил прекъснат, информация за случилото се разпространила в града. Съдът е счел, че агресията, вербалното и физическо насилие, упражнено от ищцата над друг служител от яслата, в присъствието на малки деца, съставляват тежки дисциплинарни нарушения (чл.187, т.8 и т.10 КТ) и едновременно с това са действия несъвместими с морала, етиката и добрите нрави, уронват престижа на професията и доброто име на работодателя, като представляват и форма на злоупотреба с доверието му. Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че дисциплинарната процедура, уредена в чл. 193 – чл.195 КТ е спазена – наказанието „дисциплинарно уволнение” е наложено след изискване и получаване на писмените обяснения на служителката, с мотивирана писмена заповед, в която са посочени нарушителят, нарушението, датата на извършване, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага, при съблюдаване на критериите по чл. 189 КТ. Предявените от служителката искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ са преценени за неоснователни и са отхвърлени.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че соченото от жалбоподателката основание по чл.280, ал.2, предл.2-ро ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение в частта му по разгледания иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ – не се установява. С въззивната жалба първоинстанционното решение, произнесено по предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, е обжалвано изцяло от страната. В петитума на жалбата също е поискано „да се отмени изцяло” решението на РС – Казанлък. При това положение, произнасянето на въззивната инстанция е в рамките на предмета, очертан с въззивната жалба и твърдяната вероятна недопустимост на съдебния акт в частта му по съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ не се установява. Доводът, че във въззивното производство тази претенция „не е поддържана” е ирелевантен- липсва изрично изявление за десезиране на съда /оттегляне или отказ от този иск/, а от съдържанието и петитума на въззивната жалба безспорно се установява, че спорът и в тази му част е въведен като предмет на въззивното производство.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по втория повдигнат въпрос в изложението. Макар въпросът да обуславя решението по делото, той няма претендираното значение и не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика (т. 2 и т. 3 от ТР № 1/ 09.12. 2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно приетото в цитираното тълкувателно решение, за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по делото въззивният съд не следи служебно (чл. 269, изр. 2 ГПК). Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и със съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. Въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.
В случая, въззивният съд не е констатирал отсъствие или непълнота на доклада на първата инстанция, респ. неправилни указания във връзка с разпределение на доказателствената тежест и събирането на доказателствата, а напротив – като е докладвал въззивната жалба и отговора (определение от 07.02.2019 г.) е посочил, че никоя от страните не е заявила нови доказателствени искания. Такива не са поддържани и в проведеното открито съдебно заседание на 26.02.2019 г., за което жалбоподателката и процесуалният й представител са били редовно уведомени,но не са се явили.
Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна в процеса е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Съдът няма задължение да указва дали ангажираните доказателства са достатъчни, или не, защото това би било нарушение на принципите за равнопоставеност и диспозитивното начало в процеса. В този смисъл, въззивният съд не е имал нито правомощие, нито задължение служебно, без такова искане да е заявено от страната във въззивната й жалба, да „допуска до разпит” свидетели, неразпитани от първата инстанция, тъй като във връзка с проверката на правилността на обжалваното решение и поправянето на допуснати нарушения въззивната инстанция не дължи даване на указания на страните. Освен това, нови доказателства са допустими, доколкото имат значение за установяване на правно релевантни факти по делото според преценката на въззивния съд.
Наличието на създадена задължителна практика на ВКС (в т.ч. цитираната от жалбоподателката), в съответствие с която е произнесено въззивното решение, изключва поддържаното от касаторката основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси.
Предвид всичко изложено, не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №79/18.03.2019 г., постановено по възз.гр.д. №1051/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.