О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
ГР. София, 16.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.06.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1108/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Столична община /СО/ срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №8881/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 6300 лв. предявеният от Д. П. срещу общината иск по чл.49 ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди от фрактура на пета метатарзална кост и изкълчване на двата крака, поради пропадане в необезопасена дупка, образувана около канализационна шахта на пътното платно, собственост на общината.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК по въпроси за елементите от сложния фактически състав по чл.45 и 50 ЗЗД, при наличие на които може да бъде ангажирана отговорността на общината за нанесените на ищеца вреди. Намира, че не е налице един от тези елементи – противоправно поведение на служители на общината, защото не е констатирано некачествено полагане на асфалт на мястото на инцидента към момента на възникването му. Поставя и въпрос за съпричиняване на вредите от пострадалия, който е излязъл от нощен бар в неясно състояние и не е могъл да прецени намалената видимост в 20 ч. на датата на инцидента – 9.12.15 г. Според касатора размерът на определеното обезщетение не е съобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, не е посочено и как е определен този размер на обезвредата. Не са установени с необходимата сигурност вредите, причинени на ищеца – той не е посетил специалист за констатиране на увредата. Вследствие на травмата ищецът е бил с призната временна нетрудоспособност и е получил обезщетение от НОИ, поради което е недопустимо за същото да му се присъди обезщетение и по настоящото дело.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: Въпросите за отговорността по чл.49 и 50 от ЗЗД са широко застъпени в задължителната практика на ВКС – напр. ППВС №7/59 г., ППВС №4/75 г. и др. В съответствие с тази практика в конкретността на казуса въззивният съд е приел, че инцидентът с ищеца / падане в дупка на пътното платно/ е причинен по вина на ответника, който на осн. чл.39, ал.1 от Наредба за общинските пътища и чл.19, ал.1 от Закона за пътищата има задължение да ремонтира и поддържа общинската пътна мрежа. В случая бездействието е на служители на ответника или на други изпълнители , на които общината е възложила поддържането на пътя – те не само не са отстранили съществуващото на пътя несъответствие между нивото на асфалта и шахтата , но не са и сигнализирали за опасната неравност, с цел организиране на движението около шахтата по начин, осигуряващ нормалното преминаване на коли и пешеходци. Травмата била констатирана веднага след падането на ищеца при оказаната му в УМБАЛСМ „Пирогов” спешна помощ – в амбулаторния лист е вписана сочената в исковата молба причина за инцидента и е посочена основната диагноза – счупване на метатарзалната кост, наложило поставяне на гипсова шина.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване на вредите от пострадалия / в този см. р. по т.д. №457/14 г. на второ т.о. на ВКС и р. по гр.д. №50177/16 г. на четвърто г.о. на ВКС и др./, но по делото не са представени доказателства за негово неадекватно състояние при инцидента. Обезщетението е определено като са отчетени конкретните обстоятелства на случая / ППВС №4/68 г./: характера на увреждането – счупване на единия крак, наложило гипсова имобилизация и изкълчване на другия, довели до трудното придвижване и битово обслужване на ищеца за повече от месец. Той бил в отпуск за временна нетрудоспособност от 10.12.15 г. до 22.01.16 г., придвижвал се с патерици и се обслужвал с чужда помощ, посетил и два курса на физиотерапия и рехабилитация. Увреждането и свързаните с него ограничения повлияли негативно на дотогава активния живот на ищеца /род. през 1976 г./, той преживял стрес и емоционален дискомфорт.
При събраните данни за характера и изражението на вредите въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди в размер на 6 300 лв. Не е доказано възражението на касатора, че тези вреди са вече обезщетени / обезщетението за временна нетрудоспособност е относимо към имуществените вреди – ППВС №4/75 г., т.7/, поради което и последният от доводите на касатора е неоснователен.
Соченото от касатора основание за допускане на обжалването не е налице – поставените от касатора въпроси от предмета на спора са широко застъпени в практиката на ВКС, на която въззивното решение съответства. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №8881/17 г. от 7.12.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: