5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
гр.София, 01.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4900 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Е. Е., представляван от адв.М.З., срещу въззивно решение №1828/ 13.07.2018 г., постановено по възз.гр.д. №6042/2017 г. на Апелативен съд – София. С въззивното решение са отменени решение № 218/08.01.2016 г. и допълващото го решение № 2249/05.04.2017 г., постановени по гр.д. № 13969/2013 г. на Софийски градски съд и са уважени исковете на К. Л. С. срещу Ц. Е., К. С. С. и „Алфа Транс КГ” ЕООД – [населено място], като са прогласени за нищожни като симулативни, на основание чл.26, ал.2, предл.5-то ЗЗД, договор за заем от 18.05.2009 г. и договор за учредяване на ипотека, сключен с нотариален акт № 82/18.05.2009 г. по нот.д.№ 80/2009 г.
В подадената касационна жалба страната поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществено нарушение на процесуалните правила.
В представеното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК са развити доводи за допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК по въпросите: 1/ за задължението на въззивния съд да анализира поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, да обсъди и даде отговор на всички доводи и възражения на страните; 2/ за дължимия от съда диспозитив на решението при предявен иск за абсолютна симулация на сделка, когато няма предявен насрещен иск или възражение за относителна симулация, но наличие на прикрито съглашение се установява от изложението на обстоятелствата в исковата молба и от събраните по делото доказателства. По първия въпрос се твърди, че въззивното решение противоречи на ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК и на постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС. По втория въпрос се поддържа, че приетите от въззивния съд правни разрешения противоречат на решение № 204/21.09.2011 г. по гр.д. №1212/2010 г., III г.о. и решение №172/02.03. 2010г. по гр.д. № 62/2009 г., IV г.о. на ВКС. По същите въпроси се поддържат и основанията за селекция по чл.280, ал.1, т.3 и по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК.
От ответните страни по жалбата, писмен отговор е постъпил от К. Л. С., представлявана от адв. Т. С.. В същия страната поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и в условия на евентуалност – за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Въззивният съд е приел за установено, че на 18.05.2009 г. между жалбоподателя Ц. Е. и ответника „Алфа Транс КГ” ЕООД са сключени поредица от сделки – договор за покупко-продажба на право на строеж на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 81 по нот.д.№ 79/2009 г., договор за строителство, договор за заем и договор за учредяване на ипотека, сключен с нотариален акт № 82 по нот.д.№80/ 2009г. С първия от изброените договори, на 18.05.2009 г. Ц. Е. е закупил от „Алфа Транс КГ” ЕООД правото на строеж на апартамент № 9, със застроена площ от 66,98 кв.м., находящ се на трети жилищен етаж в жилищна сграда в [населено място], местност „В. ВЕЦ С.”, заедно с принадлежащите му 7.432% ид.ч. от общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ 11-997 в кв.82 по плана на [населено място], местност „В. ВЕЦ С.”, цялото с площ от 420 кв.м., за сумата 20 000 лв. В нотариалния акт е посочено, че цената е заплатена на продавача изцяло, преди изповядването на сделката. В т.3 от същия страните са договорили, че продавачът поема задължение за извърши в имота довършителни строителни работи, съгласно сключен на 18.05.2009 г. договор за строителство.
Видно от представения договор за строителство, Ц. Е. е възложил на „Алфа Транс КГ” ЕООД извършването на довършителните строителни работи в апартамента и предаването му в напълно завършен вид, годен за използване по предназначение и с разрешение за ползване. В т.2 от същия е посочено, че цената на строителните работи възлиза на 11 610 евро и сумата е дължима след уведомяване от страна на строителя, че имотът има издадено разрешение за ползване.
Според представения договор за заем, на 18.05.2009 г. Ц. Е. е предоставил в заем на „Алфа Транс КГ” ЕООД сумата от 60 100 евро със срок за връщане – 31.10.2010 г. В т.6 от договора са описани имоти, за които страните са постигнали съгласие, че ще послужат за обезпечение за вземането на заемодателя и върху които ще се учреди ипотека.
Видно от нот.акт №82/18.05.2009 г., договорът за ипотека е сключен между заемодателя Ц. Е. и заемателя „Алфа Транс КГ” ЕООД и ипотекарните длъжници – К. Л. С. и К. С. С., като физически лица, като ипотеката е учредена върху притежавани от тях недвижими имоти и в обезпечение на дадената сума от 60 100 евро по договора за заем.
На същата датата, на която са сключени всички договори – 18.05.2009г. – Ц. Е., К. С., „Алфа Транс КГ” ЕООД и К. С. С. са подписали обратно писмо („contre letter”), което е представено по делото от ищцата. В обратния документ подписалите го лица са заявили, че посочената в договора за заем сума от „61 100 евро” не е давана от Цв.Е. и не е получавана в заем от „Алфа Транс КГ” ЕООД на това основание. Дружеството е получило сумата 46 500 евро, представляваща „част от действителната продажна цена на апартамента, ведно с действителното възнаграждение за построяване на същия имот по договор за строителство от 18.05.2009 г.”, като остатъка от цената на довършителните работи – сумата от 11 610 евро трябва да се заплати при снабдяване с разрешение за ползване на сградата. Посочено е, че „за обезпечаване построяването в срок, вид и качество” на недвижимия имот, страните са „изготвили и подписали договор за заем от 18.05.2009 г. и НА №82, т.І, ре.№ 1426, д.№080 от 18.05.2009 г. на нотариус В. А. с рег.№ 032 на НК, който страните заявяват, че са симулативни и не желаят да породят правните последици от инкорпорираната в тези два договора воля”. По-нататък в текста на обратния документ е записано, че договора за заем и договора за ипотека са симулативни, а „същите се сключват с цел Ц. Е. Е. да бъде обезпечен за построяването в срок, вид и качество на гореописания закупен от него недвижим имот”.
Обсъждайки представените договори, събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, като се е позовал на съдържанието на обратния документ (оспорването му е прието за недоказано), въззивният съд е формирал извод, че оспорените от ищцата договор за заем и договор за ипотека са привидни и поради това – нищожни. Независимо от изложените в исковата молба обстоятелства относно действителните правоотношения между страните и поетите от тях задължения във връзка с покупката, изграждането и довършването на обекта, съдът е приел, че са налице предпоставките за уважаване претенциите на ищцата за прогласяване нищожността на договорите за заем и ипотека като абсолютно симулативни. В мотивите си въззивният съд е посочил, че не е сезиран с иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на симулацията, респ. за обявяване действителността на прикритата с привидните договори сделка, а същевременно и никой от ответниците, респ. – Ц. Е., не е въвел в процеса насрещен иск или възражение за съществуването на прикрита сделка, която урежда отношенията.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втория формулиран в изложението въпрос – за дължимия от съда диспозитив на решението при предявен иск за абсолютна симулация на сделка, когато няма предявен насрещен иск или възражение за относителна симулация, но наличие на прикрито съглашение се установява от изложението на обстоятелствата в исковата молба и от събраните по делото доказателства. Решението на въззивната инстанция противоречи на правните разрешения, възприети в практиката на ВКС – решение № 204/21.09.2011 г. по гр.д.№1212/2010 г., III г.о., решение № 172/02.03.2010 г. по гр.д. № 62/2009 г., IV г.о. на ВКС (цитирани от касатора); решение № 420/21.12.2012 г. по гр.д.№187/2012г., III г.о. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Първият въпрос в изложението, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и наведените от страните доводи и възражения, не обуславя селектирането на жалбата, тъй като аргументацията на касатора визира евентуално допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения и необоснованост на изводите му, които в случая представляват касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК и подлежат на проверка в производството по чл.290 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1828 от 13.07.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 6042/2017 г. на Апелативен съд – София.
УКАЗВА на жалбоподателя Ц. Е. Е., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на сумата 2 845.81 лв. и в същия срок да представи платежния документ по делото. В противен случай, производството по делото ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.